![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Rumyan.jpg/640px-Rumyan.jpg&w=640&q=50)
Николай Петрович Румянцев
From Wikipedia, the free encyclopedia
Граф Николай Петрович Румянцев (роден на 3 април 1754 г. в село Стряпково, Юриевски уезд, Владимирска губерния, Руска империя; починал на 15 януари 1826 г. в Санкт Петербург, Руска империя) е руски държавник, министър на външните работи на Руската империя и канцлер на Руската империя по време на Наполеоновите войни и нашествието на Наполеон в Русия (1808 – 1912).
Николай Петрович Румянцев на руски: Никола́й Петро́вич Румя́нцев | |
![]() | |
Посланик | |
Мандат | 14 септември 1781 г. – 1795 г. |
---|---|
Назначен от | Александър I |
Министър на външните работи на Руската империя | |
Мандат | 12 февруари 1808 г. – 1 август 1814 г. |
Назначен от | Александър I |
Канцлер на Руската империя | |
Мандат | 1809 г. – 1826 г. |
Назначен от | Александър I |
Лична информация | |
Роден | село Стряпково, Владимирска губерния, Руска империя |
Починал | |
Професия | държавник, меценат |
Подпис | ![]() |
Николай Петрович Румянцев в Общомедия |
Известен е също като меценат, колекционер, основател на „Румянцевския музей“, покровител на първото руско околосветско пътешествие. Канцлер на Руската империя (от 1809 г.).[1] Първи председател на Държавния съвет (1810 г.) – най-висшият съветстващ орган при императора. Почетен член на Руската императорска академия (1819 г.). Син на генерал-фелдмаршал Пьотър Александрович Румянцев-Задунайски от графския род Румянцеви.
Румянцев и брат му получават основно образование у дома си благодарение на частен ментор. Техен ментор е Фридрих Мелхиор, барон фон Грим. През 1774 г. те отиват в Лайденския университет в Кралство Нидерландия, където изучават история, право и език.[2]