Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
| Никола Александър Басараб | |
| Войвода на Влашко | |
 Средновековна фреска | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1364 г.
|
| Управление | |
| Период | 1352 – 1364 |
| Предшественик | Басараб I |
| Наследник | Владислав I |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Братя/сестри | Теодора Басараб |
| Деца | Анна Басараб Анка Басараб Владислав І Раду I |
| Никола Александър Басараб в Общомедия | |
Живот
Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита Добокай.[2]
По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Влахия спрямо Кралство Унгария. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.
Фамилия
Никола Басараб има 3 брака.
Първи брак: с Мария Лакфи, от която има децата:
- Елисавета Басараб, омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
- Владислав I;
- Раду I;
Втори брак: с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.[3]), от която има децата:
- Анна Басараб, омъжена за видинския цар Иван Срацимир; майка на
- цар Константин II Асен
- Доротея Българска, кралица на Босна;
- Анна Анка Басараб, омъжена за сръбския цар Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан и Елена Страцимир.
Трети брак: с Маргит (Маргарита) Дабкай; нямат деца.
Библиография
- ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003
- ((fr)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
