Начална руска летопис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Началната руска летопис (на църковнославянски: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, на руски: Повесть временных лет; на украински: Повість врем'яних літ) е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110 г., съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113 г.
Начална руска летопис | |
Повѣсть врємѧнныхъ лѣтъ | |
Автор | Нестор |
---|---|
Първо издание | XII век |
Оригинален език | църковнославянски |
Жанр | ръкопис |
Начална руска летопис в Общомедия |
Тя е запазена в няколко варианта, написани на старобългарски език в неговата руска редакция.
За разлика от други средновековни хроники, Началната руска летопис е уникална с това, че е единственият писмен източник за ранната история на източните славяни. Това е причината тя да бъде подлагана на обстоен критичен анализ. Хрониката е също и ценен пример за средновековната източнославянска литература.
Известна е и под името Повесть временных лет („Повест за изминалите години“), защото започва с това изречение.[1]