Нагорни Карабах
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ или Yuxarı Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Южен Кавказ без излаз на море. Историческото наименование е Арцах (на арменски: Արցախ). Регионът е предимно планински и залесен.
По-голямата част от региона е под контрола на провъзгласилата се за независима Република Нагорни Карабах. Територията ѝ е международно призната като част от Азербайджан[1][2], който не контролира региона от 1991 г. насам. От края на войната в Нагорни Карабах през 1994 г., представители на правителствата на Армения и Азербайджан провеждат мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ относно спорния статут на региона.
Районът обикновено се отъждествява с административните граници на бившата Нагорно-карабахска автономна област с площ от 4400 km² (1700 mi²). Историческият регион Карабах обхваща приблизително 8223 km² (3175 mi²)[3][4].
Държавното формирование в региона се нарича Република Нагорни Карабах или Република Арцах (Արցախ), наследник на бившата Нагорно-карабахска автономна област в състава на Азербайджанската ССР на СССР. Населен е главно с етнически арменци (80%). Автономната област обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровие. Площта на региона е около 11 500 km², има население от около 145 000 души. Неговата столица е Степанакерт.
След военна операция на Азербайджан от 19 септември 2023 г. Нагорно-Карабахската република капитулира и прекратява съществуването си от 1 януари 2024 г., в резултат на което Азербайджан поема контрол над територията ѝ.[5]