турска археоложка и асириоложка From Wikipedia, the free encyclopedia
Муазез Илмие Чиг (на турски: Muazzez İlmiye Çığ) по баща Итил (İtil) е турска археоложка и асириоложка, която специализира в изучаването на шумерската цивилизация.
Муазез Илмие Чиг Muazzez İlmiye Çığ | |
турска археоложка и асириоложка | |
Родена | Муазез Илмие Итил
|
---|---|
Националност | туркиня |
Учила в | Анкарски университет |
Научна дейност | |
Област | археология, асириология, шумерология, хетология |
Награди | почетен доктор на Философския факултет на Истанбулския университет (4 май 2000) |
Членува в | почетен член на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет |
Муазез Илмие Чиг в Общомедия |
През 2006 г., на 92-годишна възраст, добива медийна популярност след излизането на книгата ѝ от 2005 г., в която наред с други неща е описано и изследването ѝ за историята на забулването при жените, въведено като дрескод не от мюсюлманската традиция, а пет хиляди години преди това от шумерските жрици, които провеждат инициацията на младите мъже в секса. През 2006 г. срещу нея е предизвикан съдебен процес за разпространение на религиозна вражда (оскърбление на исляма). Съдът произнася оправдателна присъда, стигайки до решение, че книгата не разпалва религиозна омраза[1].
Родителите на Муазез Илмие Чиг са кримски татари, чиито семейства са имигрирали в Турция. Родът на баща ѝ се заселва в град Мерзифон, а на майка ѝ – в Бурса, по това време голям регионален център на Османската империя. Родена е в Бурса 4 седмици преди избухването на Първата световна война.
Около 1919 г. нахлуването на гръцката армия в Измир кара баща ѝ, по професия учител, да потърси със семейството си убежище в град Чорум, където малката Муазез завършва основно училище. Впоследствие семейството ѝ се връща в Бурса, където тя посещава частното училище Bizim Mektep, където учи френски език и свири на цигулка. През 1926 г. успешно взима приемния изпит в Bursa Kız Muallim Mektebi (Женския педагогически институт в Бурса). След завършването на института през 1931 г. тя започва работа като учителка в в Ескишехир, където като учител работи и баща ѝ.
През 1936 г. Илмие Чиг постъпва в Анкарския университет, във факултета по хетология, основан предната година от Мустафа Кемал Ататюрк. Сред преподавателите ѝ са двама от най-значимите за онзи период изследователи на хетската култура и история, Ханс Густав Гьотербок и Бено Ландсбергер, германски евреи, бегълци от Нацистка Германия.[2]
След като се дипломира през 1940 г., Муазез започва дългогодишната си кариера в Музея на древния Ориент (сред 3-те музея в състава на Истанбулския археологически музей. По същото време се омъжва за М. Кемал Чиг (1913 – 1983), директор на музея Топкапъ[3], с когото остава заедно до края на живота му[4]
В Истанбулския археологически музей тя работи като щатен специалист в областта на клиновидното писмо върху глинени таблички, каквито в музейната колекция имало хиляди съхранени, но непреведени и некласифицирани. През следващите години, благодарение на усилията ѝ за реставрация, разчитане, превод и публикуване на надписите от около 75 хиляди таблички, музеят става водещ център в областта на близкоизточните древни езици, посещаван от изследователи на древната история от всички краища на света.[2]
През 1971 г. Муазез се пенсионира. Но продължава да се занимава с наука, посещава международните шумерологически конгреси. Почетен член е на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет. Превежда на турски език книгата на Самюъл Крамър „Историята започва от Шумер“ и публикува множество научнопопулярни книги[5].
Муазез е видна застъпничка за светска държава и женските права в Турция.
През 2002 г. излиза автобиографичната ѝ книга, оформена като серия от интервюта с журналиста Серхат Йозтюрк.
Списъкът по-долу е непълна библиография на трудове на Муазез Илмие Чиг.
Трудовете ѝ включват множество преводи от английски език.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.