Микра Санда

Микра Санда или Църковяни (на гръцки: Μικρά Σάντα, до 1926 Τσερκόβιαννη, Церковяни^[1]) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

Тази статия е за селото в Берско. За селото във Воденско вижте Църковяни.

---

Микра Санда Μικρά Σάντα
— село —
Микра Санда 40.400278, 22.152778 Микра Санда Микра Санда
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Бер
Географска област	Каракамен
Надм. височина	760 m
Население	11 души (2021 г.)

География

Микра Санда е разположено на 760 m надморска височина в южните склонове на Каракамен (Вермио), над пролома на река Бистрица (Алиакмонас), на 20 километра южно от град Бер (Верия).^[2]

История

В Османската империя

Селото е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година.^[2]

В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Чарковиан като влашко село с 50 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“^[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Царковиянъ (Царовчанъ) живеят 300 власи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църковян (Царовчан) (Tzarkovian Tzarovtchan) има 240 власи.^[5]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.^[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Църковяни остава в Гърция. Селото не фигурира в преброяванията от 1913 и 1920 година. В 1922 година в селото е обновено, като в него са заселени гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Микри Санда.^[2] В 1928 година Църковяни е бежанско селище с 57 бежански семейства и 226 жители бежанци.^[7]

Селото пострадва силно през Втората световна и през Гражданската война.^[2]

Населението се занимава със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Георгяни на 31 декември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Свопуто Цамацера[8] или Сьопуто Цамастера	Σιόπουτο Τσαμαστέρα	Криовриси	Κρυόβρυση[9]	местност в Каракамен на СИ от Микри Санда[8]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население			211[2]	234[2]	76[2]	77[2]	71[2]	37[2]	122[2]	44	32	11

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
6. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
8. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)