From Wikipedia, the free encyclopedia
Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е испански философ и писател.
Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno | |
испански философ и писател | |
Мигел де Унамуно около 1925 г. | |
Роден |
29 септември 1864 г.
|
---|---|
Починал | 31 декември 1936 г.
Саламанка, Испания |
Погребан | Испания |
Религия | християнство[1] |
Националност | Испания |
Учил в | Мадридски университет „Комплутенсе“ |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 19 век |
Школа | Екзистенциализъм |
Идеи | кихотизъм; героическо безумие; Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие. |
Повлиян | |
Семейство | |
Деца | 9 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Мигел де Унамуно в Общомедия |
Роден е на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.
Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.
Умира на 31 декември 1936 година в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.
Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.
Автор на „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“, „Моята религия“ и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.