Месамбрия Понтика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Месамбрия Понтика (на лат. Mesambria Pontica) е древно тракийско селище, превърнато по-късно с идването на дорийските преселници в елинска колония под името Месамбрия, а с покоряването на тези земи от Римската империя през 72/71 г. пр.н.е. е вече римски град с името Месамбрия Понтика. Днес това е Несебър. Шест подводни експедиции[1], водени от българския археолог Люба Огненова-Маринова, разкрили пет хронологически периода на урбанизация на полуострова около Несебър до края на второто хилядолетие пр. н. е.
Месамбрия Понтика | |
Руини на църквата Св. Димитър в старата част на Несебър | |
Местоположение | |
---|---|
42.658737, 27.733353 | |
Страна | България |
Област | Бургас |
Археология | |
Вид | град |
Период | от 5 век пр.н.е. |
Епоха | Римска империя |
През многовековното съществуване на града многократно се изграждат крепостни стени и съоръжения, които правят полуострова недостъпен. Първите засвидетелствани заселници на полуострова – траките, пристъпват към укрепване на селището си към VІІІ в. пр.Хр. На северозападния бряг е разкрита крепостна стена от това време заедно с портата. Градена е от ломени камъни и кал и е запазена на височина около 2 метра.