Мерник
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мерник е приспособление, използвано за насочването на оръжието към целта.[1] В стрелковото оръжие, в зависимост от условията за използване, се използват различни оптически приспособления: обикновени мушки, оптически мерници с групи лещи и лазерна подсветка на целта. Прицелните приспособления включват поставената мушка (понякога с ограждение) и прицелната мерна планка. При пристрелването мерникът се регулира по направление, а мушката – по вертикала. В българския език понякога се използва руската дума „прицел“ в значението ѝ на приспособление за насочване към целта. В същото време често срещана грешка е да се нарича неправилно „мушката“ „мерник“. Мушка (рус. „мухичка“) е използвано за нагледно обучение на войници, да съпоставят мухичката кацнала на края на цевта с мерника и целта.[2]