![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/97/ITU_Council_2018_%252840622286475%2529.jpg/640px-ITU_Council_2018_%252840622286475%2529.jpg&w=640&q=50)
Международен съюз по далекосъобщения
From Wikipedia, the free encyclopedia
Международният съюз по далекосъобщения[1] (на английски: International Telecommunication Union, ITU) е международна организация, определяща препоръките (рекомендациите) в областта на информационните и комуникационни технологии, а също регулираща въпросите по международното използване на радиочестотите (разпределението на радиочестотите по предназначение и по страни). Основана е като Международен телеграфен съюз през 1865 г., от 1947 г. е специализирана агенция на ООН.
Международен съюз по далекосъобщения International Telecommunication Union | |
![]() | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Акроними | ITU |
Тип | Специализирана организация на ООН |
Мото | "Committed to connecting the world" (Призвани да свържем света) |
Основана | 17 май 1865 г. |
Седалище | ![]() |
Ръководител | Хоулин Чжао – генерален секретар |
Членове | 193 |
Сайт | www.itu.int |
Международен съюз по далекосъобщения в Общомедия |
Седалището ѝ се намира в Женева и е член на Групата за развитие на ООН[2]. В ITU участват 193 страни и около 700 членове от различни сектори и асоциации.[3]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/ITU_monument%2C_Bern.jpg/640px-ITU_monument%2C_Bern.jpg)
Съществена функция на ITU е обсъждането и международното разпределение на радиопрефиксите.
В ITU участват 193 страни[4] и повече от 700 членове по сектори и асоциации (научни организации, индустриални предприятия, държавни и частни телекомуникационни оператори, радиопредавателни компании, регионални и международни организации).[5]
Стандартите (по-точно, препоръките, рекомендациите по терминологията на ITU, на английски: Recommendations) не са задължителни, но широко се прилагат и поддържат, тъй като облекчават взаимодействието между съобщителните мрежи и позволяват на операторите (провайдерите) на телекомуникационни услуги да предоставят услуги по цял свят.