![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Extinction_Intensity.svg/langbg-640px-Extinction_Intensity.svg.png&w=640&q=50)
Масово измиране
From Wikipedia, the free encyclopedia
Масово измиране представлява рязко намаление на броя на видовете за относително кратък период от време. То засяга по-голямата част от основните таксономични групи, представени по съответното време - прости форми на живот, безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници. Причини за масово измиране могат да бъдат:
- измиране на необичайно голям брой видове за кратък период от време;
- рязко намаление на темпа на видообразуване. [1]
Над 99% от видовете, които някога са съществували, днес са изчезнали. Измирането им обаче е ставало с неравномерен темп. Въз основа на фосилни данни основният темп на измиране на видове, съществували на Земята, се определя на около 2 до 5 таксономични семейства на всеки един милион години. [2] Морските фосили биват по-често използвани за измерване на темпа на измиране, защото са по-изобилни и обхващат по-широк отрязък от време в сравнение с фосилите на сухоземните организми.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Extinction_Intensity.svg/320px-Extinction_Intensity.svg.png)
От началото на съществуване на живота на Земята няколко големи масови измирания чувствително надвишават по размер средния темп на измиране. Най-скорошно е масовото измиране креда - терциер, случило се преди 65 милиона години и е най-познатото, защото при него са изчезнали динозаврите. През последните 550 милиона години е имало 5 големи масови измирания, при което измират общо над 50% от животинските видове. Вероятно е имало масови измирания и през Архайския и Протерозойския еон. Преди фанерозоя обаче не са съществували живи същества с твърди тела, които да оставят съществени фосилни данни.
Общият брой на по-големите масови измирания през последните 540 милиона години се оценява на най-малко пет и най-много двадесет. Разликите се дължат на приетия праг за определяне на едно измиране като „масово“, както и на данните, избрани за измерване на биоразнообразието в миналото.