From Wikipedia, the free encyclopedia
Мартин Валзер (на немски: Martin Walser) е германски белетрист, есеист и драматург.
| Мартин Валзер Martin Walser | |
 Мартин Валзер в Кьолн 2010 г. | |
| Роден | 24 март 1927 г. Васербург, Германия |
|---|---|
| Починал | 26 юли 2023 г. |
| Професия | белетрист, писател, драматург |
| Националност |  Германия |
| Активен период | 1955 – 2023 |
| Награди | „Герхарт Хауптман“ (1962), „Фридрих Шилер“ (1980), „Георг Бюхнер“ (1981), „Рикарда Хух“ (1990), „Фридрих Хьолдерлин“ (1996) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мартин Валзер в Общомедия | |
Мартин Валзер е роден е във Васербург край Боденското езеро в дома на гостилничар.
Към края на войната момчето е призовано в редовете на Вермахта като помощник в противовъздушната отбрана. След поражението на Германия Валзер следва философия, история и литературознание в Тюбингенския университет и прави докторат върху творчеството на Франц Кафка. Написва няколко радиопиеси, което му помага да си намери работа като режисьор в радиото и телевизията.
Първата белетристична творба на Мартин Валзер веднага привлича вниманието – малкият сборник разкази „Самолет над дома“ (1955). След излизането на книгата Мартин Валзер получава наградата на литературното сдружение „Група 47“ и става негов член. Тогава създава произведението, което го утвърждава като един от най-ярките и обещаващи млади немски автори – романа „Бракове във Филипсбург“ (1957). Наградата „Херман Хесе“ (1957), която получава за този роман, дава възможност на писателя да заживее на свободна практика край Боденското езеро. Там Валзер написва романа „Полувреме“ (1960), с който започва своята „сага“ за приспособенеца Анселм Кристлайн. Следващият роман от тази поредица е „Еднорогът“ (1966). Тук наред с обществената картина във Федералната република писателят изобразява владеещия в страната „литературен бизнес“.
Тази тема Валзер разработва основно в повестта си „Фикция“ (1970). Социално-политическият ангажимент на Валзер намира най-силен израз в повестта „Болестта на Галистл“ (1972). В следващата си творба, романа „Крушението“ (1973), Валзер се разделя със своя основен герой – „виртуоза на приспособяването“. Мотивът за психическата обремененост на съвременния човек е в основата и на романа „Отвъд любовта“ (1976).
В 1978 г. излиза повестта на Валзер „Бягащият кон“, която става литературно събитие. Следва поредица от романи, сред които личат „Душевен труд“ (1979), „Домът с лебедите“ (1980), „Писмо до лорд Лист“ (1982), „Прибой“ (1985), „Лов“ (1988), „Бликащият извор“ (1998), „Смъртта на един критик“ (2002), „Мигът на любовта“ (2004) и „Цъфтежът на страха“ (2006).
Години наред литературната критика във ФРГ напада Мартин Валзер, оспорва постиженията му, ту го нарича „талант, избрал погрешно темата си“, ту „остроумен палячо на революционната левица“. Но за творчеството си писателят получава редица литературни отличия:
Писателят е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Немската академия за език и литература в Дармщат и ПЕН клуба на ФРГ.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
