Марс Одисий
From Wikipedia, the free encyclopedia
Марс Одисий (на английски: Mars Odyssey, наричан и 2001 Mars Odyssey; букв. превод: Марсианска одисея) е космически апарат, който обикаля около планетата Марс. Основната цел на апарата е да използва спектрометър, за да открие доказателства, че на Марс е имало или още има вода и вулканична активност. Учените се надяват, че информацията събрана от сондата ще помогне за доказването, на това дали някога е съществувал живот на Марс.
Марс Одисий | |
Компютърно изображение на космическия апарат Марс Одисий над повърхността на Марс. | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | НАСА |
Основни изпълнители | НАСА |
Тип | безпилотен орбитален апарат |
Основни цели | изследване на Марс |
Дата на изстрелване | 7 април 2001 г. Кейп Канаверъл |
Стартова установка | Делта II |
Маса | 725 kg |
Орбита/траектория | орбита около Марс |
Продължителност | Първоначална мисия (завършена на 24 август 2004 г.) Удължена мисия (стартирала от 25 август 2004 г. – настояще) |
Състояние | функциониращ |
Уебстраница | Марс Одисий (НАСА) |
Международно означение | 2001-014A |
Оборудване | |
Марс Одисий в Общомедия |
Освен това апратът играе роялата на предавател за комуникацията между Марс Експлорейшън Ровър, Марс Сайънс Лаборътори и Финикс със Земята. Мисията е кръстена на научнофантастичния филм 2001: Космическа одисея и има отношение към разликите във филма и истинския живот през 2001 година.[1]
Апаратът е изстрелян на 7 април, 2001 г. с ракета-носител Делта II от космодрум Кейп Канаверал, Флорида и достига Марс на 24 октомври 2001 година. Главният двигател на Марс Одисий е пуснат в действие за да намали скоростта му и да може да бъде прихванат в орбита около планетата. Като използва атмосферата на Марс за забавяне, апаратът успява да спести повече от 200 kg от ракетното си гориво. Намаляването на скоростта е завършено на 19 февруари 2002 г. и започва мисията по картографирането на повърхността на Марс.
На 15 декември 2010 г. космическият апарат счупва рекорда за най-дълъг операционен живот на сонда до Марс със своите 3340 дни операционен живот като взима титлата от Марс Глобъл Сървейър.[2]