Маркграфство Дзибело
From Wikipedia, the free encyclopedia
Маркграфство Дзибело (на италиански: Marchesato di Zibello) е малка държава, имперски феод, управлявано от 1459 до 1802 г. от кадетски клон на фамилията Палавичино, с период на управление от семейство Рангони (1530 - 1630). Стратегическата му позиция в Западен Долен район на Парма, притиснато между Държава Палавичино, Миланското херцогство и Херцогство Парма и Пиаченца, гарантира оцеляването му в сравнение с другите кадетски линии на династията. Джанфранческо I – най-малкият син на Роландо Великолепни пренарежда структурата на Дзибело с изграждането на замъка, крепостните стени и двореца.
Маркграфство Дзибело Marchesato di Zibello | |
— васално на Миланското херцогство и впоследствие на Херцогство Парма и Пиаченца — | |
1459 – 1802 | |
Континент | Западна Европа |
---|---|
Столица | Дзибело |
Официален език | латински език, италиански език |
Неофициален език | местен диалект |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | Абсолютна монархия (маркграфство) |
Маркграф | |
1459 - 1497 | Джован Франческо Палавичино (първи) |
1585 | Алесандро Палавичино ди Дзибело (последен) |
Площ | |
Общо (18 век) | ок. 23 km2 |
Население | |
По оценка от 18 век | ок. 1500 |
Валута | монета на Миланско херцогство и на Херцогство Парма |
| |
Днес част от |
През 1530 г. започва сериозен спор между маркизите и сем. Рангони – придобити роднини, които държат феода в продължение на един век. Когато потомците на Джован Франческо се завръщат, те управляват малката държава чак до окупацията на Наполеон.
Палавичино от Дзибело все още съществуват. [1]