Мануил Маврозом
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мануил Комнин Маврозом (на гръцки: Μανουήλ Κομνηνός Μαυροζώμης; починал около 1230) е византийски благородник и военачалник, който след Четвъртия кръстоносен поход се опитва да основе независимо княжество във Фригия. Дъщеря му, известна с името Даулат Разия Хатун, е омъжена за селджукския султан Кейхосров I, благодарение на което Мануил в крайна сметка става губернатор (емир) на част от региона, намиращ се под контрола на селджуките. Известен е и с влиянието си в селджукския двор, което упражнява до смъртта си.
Малко се знае за ранния живот на Мануел. Маврозомите, семейство вероятно от пелопонески произход, придобиват известност през XII век и принадлежат към аристокрацията.[1] Мануил традиционно се идентифицира като син на Теодор Маврозом, който е служил като генерал при император Мануил I Комнин (1143 – 1180), и докато по-ранните учени, следвайки Пол Витек, смятат Мануил за съпруг на незаконна дъщеря на императора, по-съвременни изследователи следват реконструкцията на Константинос Варзос, която приема тази незаконна дъщеря за майка на Мануел Маврозом, като по този начин обяснява претенциите му към престижното име Комнин.[2]
Около 1200 г., когато сваленият селджукски султан Кейхосров I (1192 – 1196, 1205 – 1211 ) идва в Константинопол, Маврозом притежава, според селджукския летописец Ибн Биби, кесарски ранг във византийския двор.[3] По време на престоя си във византийската столица Кейхосров очевидно е кръстен като християнин от император Алексий III Ангел (1195 – 1203) като негов кръстник и се жени за дъщерята на Мануил Маврозом; така Мануил става предшественик на селджукските султани Кейкубад I ( 1220 – 1237 ) и Кейхосров II (1237 – 1246 ).[4]
Когато Алексий III бяга от Константинопол при приближаването на Четвъртия кръстоносен поход през 1203 г., Кейхосров също изоставя града и търси убежище при Мануил Маврозом в неговата неидентифицирана по местоположение „крепост“ или „остров“. След превземането на Константинопол от кръстоносците и смъртта на брата на Кейхосров, Рукн ал-Дин Сюлейман, Кейхосров е отзован в Икония, а Маврозом го придружава. Двамата са задържани за кратко в Никея, където местният владетел (Константин или Теодор I Ласкарис) е сключил договор с новия селджукски султан Килидж Арслан III (1204 – 1205), но успяват да избягат и в крайна сметка да възстановят Кейхосров на престола.[5]
С помощта на селджуците, Маврозом се опита да създаде свое княжество във Фригия и да разшири контрола си върху богатата долина на Меандър . Там той влиза в конфликт с никейците, командвани от Теодор Ласкарис, който решително побеждава турските войски на Маврозом през лятото на 1205 г. Тази победа и успехът му над друг византийски съперник – Давид Комнин, при Никомедия малко преди това, позволяват на Ласкарис да консолидира властта си над Западна Мала Азия и да се провъзгласи за византийски император.[6] Въпреки това, в началото на следващата година, когато Кейхосров и Теодор Ласкарис сключват договор, селджукският султан осигурява на своя тъст значително владение в горната част на долината на Меандър, включително градовете Хона и Лаодикея.[7]
Маврозом остава селджукски васал до смъртта си около 1230 г. и играе важна роля в делата на селджукската държава: той получава ранг на емир, помага за възкачването на престола на своя внук Кейкубад I през 1220 г. и участва в кампаниите на селджуките срещу Арменското кралство Киликия.[8] Клод Кахен идентифицира с Маврозомите един емир Комнин, който се появява през следващите десетилетия като християнски поддръжник на Кейхосров и Кейкубад.[9] Неговите потомци остават активни в селджукския двор до края на XIII век, въпреки че запазват християнската си вяра: Йоан Комнин Маврозом (вероятно син на Мануил), неговият син Исак-Йоан и неговият внук Михаил са засвидетелствани в надгробния надпис на Михаил, датиращ към 1297 г.[10]