Маниеризъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство. Развива се около 1520 г. като продължение на Зрелия ренесанс. Продължава до около 1580 г. в Италия, когато Барокът започва да го измества, но Северният маниеризъм се задържа до началото на 17 век.
Стилистиката на маниеризма обхваща различни подходи, повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като Леонардо да Винчи, Рафаело и ранния Микеланджело. Докато Зрелият ренесанс изучава хармоничните идеали, Маниеризмът отива крачка напред. Той се отличава с интелектуалната си изтънченост, както и с изкуствените (като противовес на естествените) качества. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис. Маниеризмът в литературата и музиката се отличава с богатия си стил и интелектуалната си изтънченост.
Дефиницията на маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16 и 17 век. Терминът се използва и за някои късни готически художници, работещи в Северна Европа между 1500 и 1530 г., особено Антверпенските маниеристи – независима от италианското движение група. Маниеризмът се използва по аналогия и за Сребърния век на латинската литература.