Малък корморан

Малкият корморан (Microcarbo pygmeus) е птица от семейство Корморанови (Phalacrocoracidae). Среща се и в България.

Малък корморан

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Застрашен[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Рибоядоподобни (Suliformes) семейство: Корморанови (Phalacrocoracidae) род: Microcarbo вид: Малък корморан (M. pygmaeus)

Научно наименование

Microcarbo pygmaeus (Pallas, 1773)

Синоними

Phalacrocorax pygmeus

Малък корморан в Общомедия

[ редактиране ]

Физически характеристики

Това е птица от семейство Корморанови – интересни водолюбиви птици. Известен е още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължина на тялото: 50 cm. Размах на крилете: 85 cm. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Издавани звуци: В гнездовите колонии – нисък насечен крясък.

Разпространение

Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия Изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. За първи път за територията на България е съобщен от орнитолога Николай Боев ^[3][4]

Начин на живот и хранене

Корморанът се храни с риба, гущери и жаби.

Източници

1. Microcarbo pygmaeus (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 август 2018 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Малък корморан. Посетен на 21 февруари 2012
3. Боев, Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis Desmaresti Payr.). – Изв. на зоол. инст. на БАН, 1: 329-334.
4. Боев, Н. 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред.). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни, С., БАН, 47-48.

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.