Малък Самоков

Самоков или Малък Самоков (на турски: Demirköy, Демиркьой; на гръцки: Σαμάκοβο, Самаково, катаревуса: Σαμάκοβον, Самаковон) е град, община и административен център на околия Малък Самоков, във вилает Лозенград (Къркларели), разположен в историко–географската област Източна Тракия, Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция в 2018 година населението на града е 3400 души.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

---

Малък Самоков Demirköy
— град —
Малък Самоков 41.823, 27.772856 Малък Самоков
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Околия	Малък Самоков
Надм. височина	300 m
Население	3400 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Кмет	Мухлис Явуз (Партия на националистическото действие)
Пощенски код	39500
Телефонен код	(+90) 288
МПС код	39
Часова зона	FET (UTC+3)
Официален сайт	demirkoy.bel.tr

Наречен е Малък Самоков, за да се отличава от другия град Самоков.

География

Градът е разположен на 300 метра надморска височина в източната част на планината Странджа.

История

Етимология

Етимологията на името е от примитивното предприятие за изчукване на добито желязо на пръти – самоков, което е производно от сам и кова, подобно на самолет, самовар и прочее.^[2]

В XIX век Самоков е малко българско градче, чиито жители традиционно се занимават с железодобивна индустрия, за което свидетелстват и имената на града - Самоков и Демиркьой, което означава желязно село. Край града се намира държавен леярен завод, в който под формата на ангария работят жители на Малък Самоков и околните места.^[3]

По време на Руско-турската война (1828-1829) на 8 август 1829 година Малък Самоков, в който има фарбика за артилерийски снаряди, е превзет от смесен отряд руски войници и 1000 български въстаници, начело с малкотърновеца Хаджи Георги.^[4] Според руски източници към 1830 година градчето има 472 български къщи и 13 гръцки.^[5]

Към средата на XIX век ангарията при добива и обработката на желязната руда е премахната, а в 1873 година е спрян добивът на руда край града.^[3]

Към края на XIX век градът попада под силното влияние на елинизма и добива почти напълно гръцки облик. По това време Малък Самоков е център на нахия в Мидийска каза на Лозенградски санджак.^[6] Според Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 100 семейства българи и 800 – гърци, които се занимават главно с въглищарство и в по-малка степен със земеделие, лозарство и скотовъдство.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Малък Самоков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[7]

Българите са изгонени от Самоков в 1913 година след Междусъюзническата война^[8] и са настанени в гръцките села Вургари (днес Българи) и Кости на българска територия.^[9]

Гръцките жители на града се изселват в Гърция в 20-те години на XX век. Част от тях основават село Нео Сидирохори, Гюмюрджинско. На тяхно място са заселени помаци от село Манастир, Почан, Борен, Тисово и други села от Чеча.

Забележителности на града са тракийските долмени в околностите му, както и пещерата Дупница.

Население

Преброявания

• 4052 (2007)
• 4791 (1997)
• 5203 (1990)
• 4732 (1985)
• 4345 (1980)
• 3950 (1975)
• 3400 (1970)
• 3309 (1965)
• 2335 (1960)

Личности

Родени в Малък Самоков

• Константинос Ксенократис (1803 – 1876), гръцки революционер
• Киро Узунов (1864 – 1938), български революционер, македоно-одрински опълченец
• Михаил Киркос (1893 – 1967), гръцки журналист и политик

Външни препратки

• ((el)) Κορνηλία Θεόφιλου Τζάρτου. "Αναμνήσεις από το Σαμάκοβο της Ανατολικής Θράκης" (Корнилия Теофилу Царту. „Спомени от Самоков в Източна Тракия“)^{[неработеща препратка]}
• ((tr)) Официален сайт

Бележки

1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 186.
3. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 61, 65, 356.
4. Дойнов, Стефан. „Странджа-Сакар в годините на Руско-турската война от 1828—1829 г.“
5. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 116 – данни на полк. Енехолм (Енегольм). И. Тодев (пос. съч., с. 356), който също се позовава на Енехолм, пише за 15 гръцки къщи.
6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 32.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550 и 862.
8. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
9. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.85.