From Wikipedia, the free encyclopedia
Макс Жакоб (на френски: Max Jacob) е френски поет, художник и критик.
| Макс Жакоб Max Jacob | |
| френски поет | |
_-_1934_-_Foto_Carl_van_Vechten,_Library_of_Congress.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Дранси, Франция |
| Погребан | Сен Беноа сюр Лоар, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Франция |
| Работил | поет, художник, критик |
| Литература | |
| Псевдоним | Morven le Gaëlique,[1] Léon David[1] |
| Период | от 1898 г. |
| Жанрове | стихотворение, роман, есе |
| Течение | кубизъм |
| Подпис |  |
| Макс Жакоб в Общомедия | |
Произхожда от семейство на немски евреи, което през 1825 г. са се преселили от Саарбрюкен в Бретан, Франция.
Прекарва детството си в Кемпер. През 1890 – 1891 години преминава в Париж курс на лечение при Жан-Мартен Шарко. От 1894 г. живее в Париж. Записан е в Парижкото колониално училище, което напуска през 1897 г., преследвайки артистичната си кариера. Изучава право; от декември 1898 г. започва да публикува като художествен критик под псевдонима Леон Давид.
Писателската си дейност започва с книги за деца („История за крал Кабул“, 1903), нееднократно се обръща към бретонския фолклор. Поезията на Жакоб е пълна гротеска и словесна игра, близка до кубизма и сюрреализма.
Той е един от първите приятели на Пабло Пикасо в Париж. Срещнали са се през лятото на 1901 и Жакоб е човекът, който научава младия художник на френски. По-късно споделяли апартамент на булевард Волтер, така Пикасо му остава приятел за цял живот. Жакоб го запознава с Гийом Аполинер, а от своя страна Пикасо го запознава с Жорж Брак. Ще се сприятели по-нататък с Жан Кокто, Жан Хюго, Кристофър Ууд и Амедео Модиляни, който му рисува портрет през 1916 г. Проявява голям интерес към хиромантията и астрологията, увлича се от кабала. В този период за Жакоб е свойствен изключително ексцентричен стил на поведение и оригинален външен облик; афиширайки склонността си към представителите на собствения си пол, той същевременно мъчително преживява това.
_-_Ritratto_di_Max_Jacob_(1876-1944).jpg)
Жакоб, който има еврейски корени, твърдял, че е имал видение с Исус Христос през 1909, и се прекръства като католик.
Макс Жакоб се разглежда като важна връзка между символисти и сюрреалистите, както може да се види в неговата проза Le cornet à dès и в картините му, изложени в Ню Йорк през 1930 и 1938.
Творбите му включват романа Saint-Matorel (1911), стиховете Le laboratoire central (1921) и La défense de Tartufe (1919), които разясняват философски и религиозни нагласи.
Известният психоаналитик Жак Лакан дължи цитата „Истината е винаги нова“ на Жакоб.
В периода на окупацията на Франция по време на Втората световна война е принуден да носи жълта звезда и извънредно болезнено преживява това обстоятелство. През 1942 – 1943 години братът и сестрата на Жакоб загиват в нацистки концлагери. На 24 февруари 1944 г. е арестуван от гестапо като евреин и хомосексуалист, изпратен е в затвора в Орлеан, а след това – в концентрационния лагер Дранси (край Париж), където след няколко дни умира от бронхопневмония. През 1949 г. прахът на Макс Жакоб е пренесен в гробището на Сен Беноа сюр Лоар, а през 1960 г. той официално е зачислен към поетите, загинали за Франция; името му е изписано на мемориалната дъска на загиналите през 1939 – 1945 години писатели в парижкия Пантеон.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
