полска поетеса, писателка и преводачка From Wikipedia, the free encyclopedia
Луция Даниелевска (на полски: Łucja Danielewska) е полска поетеса, писателка и преводачка от и на хърватски език.[1][2][3]
Луция Даниелевска, с рождено име Луция Ковалкевич, е родена на 6 ноември 1932 г. в Познан, Полша, в семейството на Ян и Габриела Ковалкевич, собственици на склад за дървесина и любители на класическата литература и театъра.[1] През 1940 г. семейството се премества във Варшава. В столицата тя учи в държавно училище и също се учи да свири на пиано. След разгрома на Варшавското въстание семейство Ковалкевич е транспортирано до транзитния лагер в Прушков и в концентрационния лагер Флосенбюрг в Горен Пфалц.[1] През 1945 г. семейството се завръща в Познан, където тя завършва гимназия през 1951 г. До 1954 г. следва в Музикалната консерватория в Познан.[3]
След дипломирането си работи като библиотекар, първо в библиотеката „Рачински“ в Познан, а след това в Окръжната и общинска обществена библиотека в Кошчян, където живее от 1959 до 1960 г. Работи и в някои музеи като лектор – в Литературния музей на Хенрик Сенкевич и в апартамента студио на Кажимера Илаковичувна в Познан. През 1970 г. е назначена в Съюза на картофената индустрия в Познан като помощник на директора, а след това като инспектор. Пенсионира се през 1981 г. по инвалидност.[3]
Прави литературния си дебют през 1954 г. с публикуването на стихотворенията си „Цветът на меда“ и „В очакване“ във вестника „Газета Познанска“, а през 1956 г. с разказа „Корали“. През 1954 г. е приета в младежката група на Съюза на полските писатели. В периода 1957 – 1965 г. е съосновател и активен член на Независимата литературна група „Свантевит“. В алманаха на групата, „Пет страници от света“, публикува единадесет свои стихотворения. През 1977 г. е приета в Съюза на полските писатели. В периода 1972 – 1988 г. провежда срещи с писатели и актьори в Литературното кафене на площад „Стария пазар“ в Познан. След затварянето на кафенето се провеждат срещи с поети като „Литературна сряда“ в бившето седалище на Музея на фармацията.[1][3]
Първата ѝ книга, стихосбирката „Късата сянка по пладне“, е издадена през 1972 г. Следват много други нейни стихосбирки, сред които „Малинови антифони“, „Рай в задния двор“, „Реброто на Адам“. През 1986 г. Луция става член на Националния съвет по културата, а три години по-късно е член на Съвета на литературния фонд към Министерството на културата и изкуството.[1]
Следва славистика в Загребския университет, а през 1994 г. завършва университета „Адам Мицкевич“ в Познан, където получава магистърска степен по сръбска и хърватска филология и работи като преподавател в катедрата по славянска филология на университета.[1] Прави преводи от хърватски на Весна Парун („Морска роза: Стихове“), на Ратко Цветнич („Кратко пътуване: Записи от войната 1992 – 1993“) и на Драгутин Павличевич („История на Хърватия“).[2]
Луция Даниелевска умира на 23 август 2004 г. в Познан.[1] Погребана е в гробището „Горчински“ в Познан.[3]
През 2005 г. на нейното име е учредено поетично състезание – Национален конкурс за поезия Луция Даниелевска „Слово като хляб“.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.