Лупус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Системният лупус еритематозус (или още вълчанка) е системно автоимунно заболяване, което може да засегне всеки орган или система на тялото. При автоимунните болести имунната система, която нормално е предназначена да предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела и тъкани и др., по погрешка „атакува“ собствените тъкани и органи на тялото, при което се образуват автоантитела най-вече срещу съединителната тъкан на организма. Това предизвиква системно възпаление, което уврежда тъканите и органите. Болестта може да засегне която и да е част на тялото, но най-често уврежда сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък (нервна система) и различни комбинации от органи. Курсът на заболяването е непредсказуем и се характеризира с периоди на висока активност и затихвания (ремисии) с различна продължителност. Заболяването засяга по-често жени, предимно в млада и средна възраст, в съотношение 9:1 спрямо мъжете.
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по медицина. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Лупус | |
Млада жена болна от лупус с типичен „пеперуден обрив“ | |
Специалност | ревматология |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | M32 |
МКБ-9 | 710.0 |
OMIM | 152700 |
База данни DiseasesDB | 12782 |
База данни MedlinePlus | 000435 |
База данни eMedicine | med/2228 emerg/564 |
Мед. рубрики MeSH | D008180 |
Лупус в Общомедия |
Няма лекарство за лупус. Разработването му е доказано трудно, поради силната индивидуалност на протичането и липсата на цялостно разбиране на причините и механизмите на заболяването. Проявите на системния лупус се третират с препарати, потискащи имунната система: кортикостероиди, имуносупресори, определени видове химиотерапия, като надежди се възлагат и на терапиите с моноклонални антитела.
Лупусът може да бъде фатален. Водещата причина за смъртността е свързана със сърдечно-съдови заболявания, ускорена атеросклероза. Преживяемостта е значително нараснала през последните години, като в първите 5 години след диагностициране достига 95%, след 10 години 90%, 78% след 20 години.