Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Инвинсибъл (на английски: Invincible) са тип линейни крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Първите в света линейни крайцери. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Инвинсибъл“ (на английски: HMS Invincible), (на български: Непобедим), „Инфлексибъл“ (на английски: HMS Inflexible), (на български: Непречупим) и „Индомитейбъл“ (на английски: HMS Indomitable), (на български: Неукротим).
Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“ Invincible-class battlecruisers | |
Линейният крайцер „Инвинсибъл“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Линейни крайцери от типа „Инвинсибъл“ |
Следващ тип | Линейни крайцери тип „Индифатигъбъл“ |
Предшестващ тип | Няма |
Производител | Armstrong Whitworth в Нюкасъл ъпон Тайн и др, във Великобритания. |
Планирани | 3 |
Построени | 3 |
В строеж | 1906 г. – 1909 г. |
В строй | 1908 г. – 1921 г. |
Утилизирани | 2 |
Загуби | 1 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 17 530 t (стандартна); 20 750 t (пълна) |
Дължина | 172,8 m |
Ширина | 24,0 m |
Газене | 8,0 m |
Броня | пояс: 102 – 152 mm; траверси: 152 – 178 mm; палуба: 20 – 65 mm; барбети: 51 – 178 mm; кули ГК: 178 mm; бойна рубка: 152 – 254 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 31 водотръбни котли Yarrow или Babcock & Wilcox |
Мощност | 41 000 к.с. (30,6 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 25,5 възела (47,2 km/h) |
Далечина на плаване | 3090 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 3085 t въглища и 710 - 725 t нефт |
Екипаж | 784 души |
Името означава на английски език | Непобедим |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 305 mm; 16×1 102 mm; |
Торпедно въоръжение | 5x1 457 mm ТА |
Самолети | виж: Авиационно въоръжение[„Коментари“ 1] |
Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“ в Общомедия |
Строени са според програмата от 1905 – 1906 г. Влизат в строй в периода 1908 – 1909 г. Първоначално са класифицирани като броненосни крайцери. Стават първите в света броненосни крайцери с паротурбинна силова установка и единен главен калибър. В основата на концепцията за тяхното използване е заложена идеята на Първия морски лорд Джон Фишър – „скоростта е най-добрата броня“. По този замисъл крайцерите от типа „Инвинсибъл“ трябва да печелят битките с всеки по-бързоходен противник и да бъдат способни да избягат на по-силния. При съхраняване на бронирането на нивото на другите броненосни крайцери, корабите от този типа имат по-силно въоръжение и по-висока скорост на хода. Преимуществата на новите крайцери предизвикват изменение в класификацията – през 1911 г. корабите от типа „Инвинсибъл“ са прекласифицирани на линейни крайцери.
Но към началото на Първата световна война, във връзка с построяването във Великобритания и Германия на нови, по-съвършени линейни крайцери, първоначалната концепция на Фишър не се оправдава. Немските линейни крайцери имат скорост не по-малка, отколкото тази на крайцерите от типа „Инвинсибъл“, при сравнимо или по-силно въоръжение и по-добро брониране. Опитът от войната показва, че крайцерите от типа „Инвинсибъл“ са ефективни само срещу по-старите броненосни крайцери. Така например през 1914 г. в сражението при Фолкландските острови „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“ практически без загуби потопяват германските броненосни крайцери „SMS Scharnhorst[„Коментари“ 2]“ („Шарнхорст“) и „SMS Gneisenau“ („Гнайзенау“). Резултатите от боевете със съвременните германски линейни крайцери не са толкова впечатляващи. През лятото на 1914 г. „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ не успяват да настигнат „SMS Goeben (1911)“ („Гьобен“). А „Индомитейбъл“ в сражението при Догер банк успява да настигне само повредения броненосен крайцер „SMS Blücher“ („Блюхер“), който се оказва не в състояние да участва в боя с немските линейни крайцери „SMS Seydlitz“ („Зайдлиц“), „SMS Moltke“ („Молтке“) и „SMS Derfflinger“ („Дерфлингер“).
„Инвинсибъл“ потъва на 31 май 1916 г. в Ютландското сражение след попадения на няколко снаряда от „Дерфлингер“ в района на бордовата кула, които предизвикват взрив на боезапаса и гибелта на кораба почти с целия екипаж. Останалите в строя „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ до края на войната са отстранени от активното участие в бойните действия. След края на войната те са извадени в резерва и в периода 1920 – 1921 г. са продадени за скрап.