![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/HMS_Nelson_off_Spithead_for_the_Fleet_Review.jpg/640px-HMS_Nelson_off_Spithead_for_the_Fleet_Review.jpg&w=640&q=50)
Линейни кораби тип „Нелсън“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нелсън (на английски: Nelson) са серия британски линейни кораби от Втората световна война. Всичко за британския флот са построени два кораба: „Нелсън“ (на английски: HMS Nelson) и „Родни“ (на английски: HMS Rodney).
![]() | Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 57 минути. |
Линейни кораби тип „Нелсън“ Nelson-class battleship | |
![]() Линкорът „Нелсън“ на Спитхедския парад, 1937 г. | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Нелсън“ |
Производител | Armstrong Whitworth в Нюкасъл и др., Великобритания. |
Служба | |
Поръчан | 11 декември 1922 г. |
Заложен | 28 декември 1922 г. |
Спуснат на вода | 3 септември 1925 г. |
Влиза в строй | 15 август 1927 г. |
Изведен от експлоатация | утилизирани |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 33 300 t (стандартна) 37 780 t (пълна) |
Дължина | 201,3 m (по КВЛ) 216,6 m (максимална) |
Ширина | 32,3 m (максимална) |
Газене | 8,6 m |
Броня | пояс: 330 – 356 mm; носови траверси: 305 – 203 mm; кърмови траверси: 254 – 102 mm; палуба: 159 – 95 mm; барбети ГК: 381 – 305 mm; кули ГК: 406 mm; (чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив) барбети СК: 25 mm кули СК: 38 – 25 mm; бойна рубка: 356 – 254 mm (165 mm покрив) |
Задвижване | 2 парни турбини Brown Curtis; 8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип; 2 гребни винта; 45 000 к.с. |
Скорост | 23 възела (43 km/h) |
Далечина на плаване | 7000 морски мили при 16 възела ход |
Екипаж | 1314 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x3 406 mm; 6x2 152 mm Зенитна артилерия: 6x1 120 mm; 2x8 40 mm (3×8 на „Родни“); 2x4 12,7 mm картечници |
Торпедно въоръжение | 2 x 622 mm ТА |
Самолети | 1 катапулт, 1 хидросамолет (само на „Родни“)[Коментари 1] |
Линейни кораби тип „Нелсън“ в Общомедия |
„Нелсоните“ стават първите „вашингтонски линкори“. Съгласно Вашингтонското морско съглашение Великобритания получава правото да построи два линкора с оръдия калибър до 406 мм и със стандартна водоизместимост до 35 560 т. Формално „Нелсън“ и „Родни“ са 23-възлова версия на линейните крайцери типа „G-3“, от построяването на които Великобритания се отказва според договора.
Линкорите получават максималното възможно въоръжение, допускано от договора, – девет от новите 406-мм оръдия. За оръдията е избрана нехарактерната за британския флот концепция „лек снаряд – висока начална скорост“. Впоследствие тази концепция е призната за погрешна, тъй като води със себе си повишено износване на ствола и лоша точност на стрелбата. Корабите са проектирани с оглед опита от Първата световна война. За първи път за британските дредноути[Коментари 2] тяхното брониране е изпълнено по схемата „всичко или нищо“. Новите линкори получават добре защитена цитадела, но отвъд нейните предели брониране е сведено до минимум. Критика се отсъствието на брониране в носовия край и недостатъчната дълбочина на броневия пояс. Въпреки всичко, в рамките на отведения лимит водоизместимост новите линкори получават максимално възможната защита. Конструктивната подводна защита е разработена с провеждането на изпитания върху опитни отсеци и издържа на попадение от торпедо със заряд от 340 кг ТНТ.
152-мм оръдия на средния калибър не са универсални. Към началото на Втората световна война става ясно, че шести поставени 120-мм оръдия са недостатъчни. Вместо необходимите четири зенитни оръдия за далечен бой във всеки сектор на стрелба, в някои от секторите може да се води стрелба само с три и даже с две оръдия. Провеждането на радикална модернизация със замяната на оръдията и усилването на бронирането не се случва. В годините на войната се налага да се ограничават с увеличаването на броя на 40-мм и 20-мм зенитни автомати.
Независимо от редицата недостатъци и ниската максимална скорост, „Нелсън“ и „Родни“ се считат за най-силните британски линкори в периода на Втората световна война, по съвкупността на характеристиките си превъзхождайки по-късните линкори от типа „Кинг Джордж V“. В годините на войната двата линкора вземат активно участие в бойните операции. Така например, „Родни“ изиграва решаваща роля в потопяването на германския линкор „Бисмарк“, който преди това унищожава гордостта на Кралския флот – линейният крайцер „Худ“.
Развитието на авиацията поставя под въпрос съществуването на големите артилерийски кораби. За това, отчитайки силното износване, „Нелсън“ и „Родни“ след края на войната са извадени в резерва и отписани от флота.