![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/SMS_Konig.jpg/640px-SMS_Konig.jpg&w=640&q=50)
Линейни кораби тип „Кьониг“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кьониг (на немски: König) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот. Последният и най-съвършен тип германски линкори, влезли в строй достатъчно рано, за да вземат съществено участие в бойните действия през Първата световна война. Корабите от последната построена серия, типа „Байерн“, са приети на въоръжение през 1916 г., и почти не са използвани в боевете. Конструктивно линкорите от типа „Кьониг“ представляват последващо развитие на типа „Кайзер“ и се отличават с използването за първи път на германски дредноути на линейно-терасовидното разположение на кулите на главния калибър. Освен това, за сметка на увеличаването на водоизместимостта с повече от 1000 тона в сравнение с предшествениците, на линкорите от типа „Кьониг“ отново е усилена броневата защита. Обаче по огнева мощ те отстъпват на съвременните им британски линкори от типа „Айрън Дюк“ с 343-мм артилерия, и още повече на последващите линкори, въоръжени с 381-мм оръдия.
Линейни кораби тип „Кьониг“ König-Klasse | |
![]() Линейният кораб „Кьониг“ | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Кьониг“ |
Производител | Kaiserliche Werft във Вилхелмсхафен и др., Германска империя. |
Служба | |
Заложен | октомври 1911 г. |
Спуснат на вода | 1 март 1913 г. |
Влиза в строй | 10 август 1914 г. |
Изведен от експлоатация | потопени от екипажите си на 21 юни 1919 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 25 796 t (нормална) 28 600 t (пълна) |
Дължина | 175,4 m (максимална) |
Ширина | 29,5 m (по КВЛ) |
Газене | 9,19 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 – 100 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm |
Задвижване | 3 парни турбини Parsons; 15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 3 гребни винта; 31 000 к.с. проектна |
Скорост | 21 възела (39 km/h) |
Далечина на плаване | 6800/4600 морски мили при 12/19 възела ход |
Екипаж | 1136 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 6x1 88 mm Зенитна артилерия: 4x1 88 mm |
Торпедно въоръжение | 5x1 500 mm ТА |
Линейни кораби тип „Кьониг“ в Общомедия |
Всичко в периода 1911 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Кьониг“: първите три в рамките на корабостроителната програма за 1911/1912 г. и четвъртият – по програмата за 1912 – 1913 г. Както и другите типове германски дредноути, съществена модернизация за годините на войната корабите от типа „Кьониг“ нямат, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър от 13,5° до 16°. Освен това, в годините на войната две от техните зенитни оръдия и всички 88-мм противоминни оръдия са демонтирани.
В годините на войната всички линкори от типа „Кьониг“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват във всички негови бойни операции. В хода на Ютландското сражение „Гросер Курфюрст“ (SMS Grosser Kurfürst), „Маркграф“ (SMS Markgraf) и особено „Кьониг“ (SMS König) получават сериозни повреди от огъня на британските линкори. Освен това в хода на операция „Албион“ два линкора получават леки повреди от мини. Въпреки това, всички четири кораба остават в строя до края на войната. След капитулацията на Германия линкорите от типа „Кьониг“ са интернирани във Великобритания и заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени от своите екипажи в Скапа Флоу на Оркнейските острови през 1919 г.