![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Drazki-VNmuseum.jpg/640px-Drazki-VNmuseum.jpg&w=640&q=50)
Летящи
български военен кораб, торпедоносец / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Летящи“ е български военен кораб, торпедоносец.[1]
Летящи | |
![]() | |
Клас и тип | торпедоносец |
---|---|
Служба | |
Влиза в строй | 1908 г. |
Изведен от експлоатация | 1918 г. |
Основни характеристики | |
Бруто тонаж | 97,5 t |
Дължина | 38 m |
Ширина | 4,4 m |
Газене | 1,22 m |
Задвижване | 2 парни котела |
Скорост | 26 възела |
Екипаж | 25 – 30 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 2 × 47 mm |
Торпедно въоръжение | 3 × 450 mm |
Българските миноносци са наречени „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ и заедно с учебния крайцер „Надежда“ представляват основата на неголемия български боен флот през Балканските и началото на Първата световна война. Миноносците и крайцерът формират Подвижната отбрана на Флотилията и Морската част.[1]
Корабът е поръчан в корабостроителницата в Шалон сюр Сон, Франция. Докаран е във Варна на части и е сглобен на място. От 1908 г. е в състава на флота. Разполага с два парни котела, които му позволяват да достигне скорост до 26 морски възела. Може да носи 11 тона въглища. Това му позволява 500 мили автономно плаване. Корабът е въоръжен с три 450-милиметрови торпедни тръби и две 47-милиметрови оръдия „Шнайдер“. Екипажът му се състои от 25 – 30 души.[1]
Торпедоносецът излиза от строй през 1918 г. след като се натъква на подводна скала, докато е командван от френски офицер.[1]