From Wikipedia, the free encyclopedia
Leopard 2 е германски основен боен танк от трето поколение, разработен от Krauss-Maffei в началото на 70-те като наследник на танка Leopard 1 от 60-те години. На служба в армията на ФРГ постъпва през 1979 г., а към 2014 г. е на въоръжение в 16 държави. Произведени са 3480 машини, 2125 от които към 1994 г. са принадлежали на Бундесвера. Взема участие в мироопазващите мисии на НАТО в Косово, Босна и Херцеговина и Афганистан.
Тази статия е за танка. За животното вижте леопард. | Leopard 2 | |
 Leopard 2A4 на австрийската армия | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Тип | основен боен танк |
| История на производство и служба | |
| Опитен образец | 1971 г. |
| На въоръжение | 1979 – до днес |
| На въоръжение в | Австрия, Германия, Гърция, Дания, Индонезия, Испания, Канада, Норвегия, Полша, Португалия, Сингапур, Турция, Чили |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 55,2 62,5 (от Leopard 2А5) 70 (от Leopard 2А7+) t |
| Дължина | 9,67/ 10,97 (от Leopard 2А6) m |
| Ширина | 3,77 m |
| Височина | 2,48 2,64 (от Leopard 2А6) m |
| Основно въоръжение | 120-мм гладкостволно оръдие на Rheinmetall Rh-120 L44 (42 сн.) от версия 2А6 – Rh-120 L55 |
| Допълнително въоръжение | 2х7,62 mm картечници MG-3A1 (4750 патрона); на Leopard 2A7+ и Leopard 2PSO – модул с дистанционно управление KMW FLW 200, стрелящ с 12,7-мм картечница М2 на Browning |
| Технически данни | |
| Силова установка | 12-цилиндров турбодизелов двигател с течно охлаждане MTU MB 873 1500 к.с. к.с. (1103 kW) |
| Окачване | торсионно |
| Макс. скорост | 72 km/h (по шосе) 40 – 45 km/h (прес. терен) |
| Запас от ход | ~450 km (по шосе) ~300 km (прес. терен) |
| Ширина на ров | 3 m |
| Вертикално препятствие | 1,15 m |
| Екипаж | 4 души |
| Leopard 2 в Общомедия | |
Още с въвеждането на въоръжение в Бундесвера на танка Leopard 1 през 1965 г. става ясно, че той отстъпва по огнева мощ и бронировка на новите разработки на СССР – Т-62, а по-късно и Т-64. Идеята да се монтира ново по-мощно 120-mm оръдие се изоставя като безперспективна и се преминава към проектирането на нов танк. Първоначалните разработки са плод на американско-германското споразумение за създаването на нов, общ за НАТО, танк – проектът MBT-70, който в немската версия е наричен Kampfpanzer 70 (KPz 70). Предвиждало се е да бъде въоръжен със 152-mm оръдие, да има двигател 1500 к.с. – Continental AVCR за американската версия или Daimler Benz, а по-късно MTU, за германската и маса до 45 t. В края на 60-те заради възникналите множество разногласия и набъбнал бюджет програмата е прекратена. Германците започват разработката на свой собствен проект на основата на MBT-70 със 120-mm оръдие, наречен Eber (Нерез). Успоредно с MBT-70 в средата на 60-те Порше получава задача да усъвършенства качествата на танка Leopard 1 – т.нар. програма Vergoldeter Leopard, която приключва през 1967 г. Все пак през 1969 г. са представени два прототипа. Алтернативната разработка е наречена Keiler (Глиган). Същата година германската страна взема решение да бъде прекратена работата по проектите MBT-70 и Eber и да започне разработката на нова машина на основата на Keiler. Работата по новия танк е взета под личния контрол на бъдещия канцлер на ФРГ – Хелмут Шмит – по това време министър на отбраната.
През 1970 г. фирмата, произвеждаща Leopard 1 – Krauss-Maffei, започва официално работата на нов танк, получил през 1971 г. името Leopard 2. В работата се включват и Порше – с общите проекти на конструкцията и ходовата част, Wegmann – куполата, MTU – двигателната част, AEG-Telefunken – системата за управление на огъня, Carl Zeiss – оптиката. Работи се успоредно по два варианта – Leopard 2K – с класическо въоръжение и Leopard 2FK – стрелящ с противотанкови ракети, но през 1971 г. работата по втория вариант е прекратена. До 1974 г. са построени 16 корпуса и 17 куполи, някои съоръжени с британското 105-мм оръдие L-7A3. Войната от Йом Кипур доказва силната уязвимост на танковете от управляемите противотанкови ракети, което води и до промяна в първоначалните планове за танка и усилване на бронировката му, която увеличава масата му – 50 t.
През февруари и май 1975 г. са извършени изпитания на прототипа в Северна Америка – на канадския армейски полигон Шило (CFB Shilo) и изпитателния полигон Юма в щата Аризона (Yuma Proving Ground).[1] Доставените машини са били въоръжени със 105-мм британско нарезно оръдие L-7A3 – 2 танка, и новото 120-mm германско гладкостволно оръдие на Rheinmetall Rh-120 L44 – също 2 танка. Заключителните изпитания се провеждат през август-декември 1976 г. на полигона Абърдийн, щата Мериленд (Aberdeen Proving Ground). Съвместно се изпитват немският прототип, наречен Leopard 2 AV (Austere Version), и американският XM1. Двата танка показват, че притежават близки бойни качества, но в крайна сметка американците решават да развиват своя проект XM1, който става основата на бъдещия М1 Abrams, а германците – да продължат усъвършенстването на бъдещия си основен боен танк – Leopard 2. Германската страна окончателно се спира на 120-mm оръдие, докато американската избира да продължи със 105-mm оръдие – едва от версията M1A1 американските танкове са въоръжени със 120-mm оръдие. През януари 1977 г. е заявена предварителна серия от 3 корпуса и 2 куполи с усилена броня, които са доставени през 1978 г. През септември същата година министерството на отбраната на ФРГ поръчва 1800 танка за нуждите на Бундесвера, които трябва да бъдат доставени на пет транша. На 25 октомври 1979 г. първите танкове постъпват на служба в армията. На 2 март Холандия е първата държава след ФРГ, която поръчва Leopard 2 – 445 машини. В Германия танковете се произвеждат от Krauss-Maffei (от 1979 г. Krauss-Maffei Wegmann) и MaK (Maschinenbau Kiel).
През март 1982 г. се появява версията Leopard 2A1 с термовизорна камера за мерача, а през 1984 г. – Leopard 2A2 – модернизация на първата серия, на която се заменя инфрачервената система за нощно виждане с термовизионна камера. В края на същата година започва производството на Leopard 2A3 – снабден с дигитална радиостанция SEM 80/90. От 1985 г. вече се произвежда Leopard 2A4 – с увеличена защита на куполата, компютърна система за управление на огъня, както и нова автоматична противопожарна система.
Радикална промяна в дизайна на танка е направена с версията Leopard 2A5, представена през 1990 г., където основно е преработена куполата с наклонени челни бронирани листове. Бронята е подсилена и е вече с вградена динамична защита, а масата на танка нараства на 62,5 t.
Последната серийна модификация Leopard 2A6 от 2001 г. разполага с ново по-мощно, и по-дълго 120-mm оръдие – L55. Последните разработки на Krauss-Maffei Wegmann са представени през 2010 г. – версията Leopard 2A7+, специално модифицираният за водене на бой в градски условия Leopard 2 PSO, както и модификацията Leopard 2A4 Evolution (известен и като MBT Revolution).
Танкът следва класическата схема на предшественика си Leopard 1 – в предната част се намира отделението за управление, в средата е бойното отделение и в кърмовата част – моторно-трансмисионното отделение. Екипажът се състои от четирима души: командир, мерач, пълнач и механик-водач. В носовата част на корпуса се намира механик-водачът, като мястото му е изместено вдясно от центъра. Командирът на танка и мерачът са в бойното отделение отдясно на оръдието, а пълначът – отляво. Боекомплектът за оръдието е разположен в основно в предната част на корпуса отляво на механик-водача и в бойното отделение.
Двигателят е многогоривен четиритактов 12-цилиндров турбодизелов двигател с течно охлаждане MTU MB 873, достигащ мощност 1500 к.с. (1103 kW) при 2600 об./мин. Двигателят, трансмисията и обслужващите ги системи съставят един силов блок с маса 5,7 t. Тази конструкция улеснява замяната в полеви условия, където целият силов блок може да бъде подменен за по-малко от 20 минути. Пускането на двигателя се осъществява с помощта на електростартер, а в аварийни случаи – и с помощта на буксир. За пускане на двигателя при температури под -20 градуса е предвиден и предпусков подгревател. Горивото се съхранява в четири резервоара – два с общ обем 500 l в моторно-трансмисионното отделение и два отвън, над веригите, с общ обем 700 л. Разходът на гориво е около 270 l/100 km по шосе и около 500 l/100 km по пресечен терен. Танкът развива максимална скорост 72 km/h, като запасът от ход му е 450 km по шосе. Пробегът до капитален ремонт е установен на 10 000 km.
В танка е монтирана двупоточна хидромеханична трансмисия Renk HSWL 354, включваща еднореакторна комплексна хидропредавка с блокиращ фрикцион, планетна предавателна кутия и механизъм за завъртането от диференциален тип. Планетната предавателна кутия е с две степени на свобода и автоматическо превключване. В допълнителния привод на предавателно-завъртащия механизъм са установени хидрообемна придавка от аксиално-бутален тип и работеща паралелно с нея хидромуфа. За управление на завъртането се използва щурвал. Спирането се осъществява с помощта на хидродинамична спирачка и две дискови спирачки със сухо триене.
В танка е вградена система за диагностика на силовия блок и неговите системи. Предвидено е установяването на комплект, дублиращ управление на движението от командира, който освен това обезпечава дистанционно управление на танка с радиосигнал.
Верижната система има по седем гумирани опорни и по четири поддържащи ролки на всеки борд, направляващи колела с механизъм за опъване на веригата, водещи задни колела, вериги с гумено-металически шарнири. В ресорната система се използва индивидуално торсионно окачване с фрикционни амортизатори на първите три и последните две опорни ролки, както и хидравлични ресори. Веригата се състои от 82 трака Diehl 570F с гумирани улеи и сваляеми гумени възглавнички. При заледени пътища 18 от гумираните възглавнички могат да бъдат заменени с металически грайфери. Танкът може да преодолява водни прегради до 1,2 m без предварителна подготовка или до 4 m с помощта на шнорхел.
Основното въоръжение е 120-mm гладкостволно оръдие на Rheinmetall Rh-120 L44 (с дължина 44 калибъра – 5,28 m), монтирано на цапфи в куполата. Оръдието има топлозащитен кожух и ежектор, разположен ексцентрично към оста на цевния канал с цел увеличаване наклона на оръдието, а по дължината на цевта е изместен по-близко към затвора, в зоната на по-високо налягане на барутните газове. Цевта е разчетена на налягане 7100 kgf/cm2 и издържа не по-малко от 500 изстрела. Боекомплектът е от 42 снаряда, от които 27 са разположени в предната част на отделението за управление, отляво на механик-водача, а 15 – в брониран отсек в задната лява част на куполата. Отделението за снарядите в куполата е проектирано при попадение и взрив в него задните панели да могат да се отделят леко и ударната вълна да се насочи извън куполата. Първоначално се използват два типа боеприпаси, разработени от Rheinmetall: APFSDS-T, известни и като DM-23 KE (Kinetische Energy) – бронебойни снаряди от валфрамова сплав и HEAT-MP-T, известни като DM-12 MZ (Mehrzweck = многоцелеви) – кумулативно бризантни многоцелеви снаряди. От 1987 г. DM-23 са заменени с DM-33, а по-късно и от DM-53. Последната модификация на този тип боеприпаси е DM-63. От 2001 г. на модификацията Leopard 2A6 се монтира новото по-мощно и по-дълго оръдие Rh-120 L55 (55 калибъра – 6,6 m). За стрелба с него се използват снаряди тип DM-43 AI 120 mm KE, DM-53 120 mm LKE, 120 mm HE DM 11 и 120 mm PELE.[2]
Допълнителното въоръжение включва две 7,62-mm картечници MG-3A1 – една сдвоена с оръдието и една, използвана от командира като зенитна. В холандските и сингапурските модификации картечниците са белгийски 7,62-mm FN MAG, а за швейцарските танкове – 7,5-mm MG 87. Боекомплектът на двете картечници общо е 4750 патрона. На версията Leopard 2A7+, както и на Leopard 2 PSO, е монтиран модул с дистанционно управление KMW FLW 200, който може да бъде съоръжен със 7,62-mm картечница MG 3A, 12,7-mm зенитна картечница Browning M2 или 40-mm гранатомет HK GMG.
Системата за управление на огъня, разработена от STN Atlas Electronik, включва основен прицел далекомер на мерача EMES 15, панорамен перископичен прибор за наблюдение на командира PERI-R17, спомагателен телескопичен прицел за мерача FERO-Z18, аналогов електронен балистически изчислител FLT2 на AEG-Telefunken с четири вградени балистически профила, двуплоскостен електрохидравличен стабилизатор на оръдието WNA-H22, електрическа система за синхронна връзка на прицела с оръдието.
Основният прицел на мерача EMES 15 e с интегриран лазерен далекомер и два режима на наблюдение – дневен и термовизионен. Полезрението е независимо стабилизирано в две плоскости. Диапазонът за измерване на разстоянието от лазерния далекомер е 200 – 9990 m с точност до 10 m. Като защита на очите на мерача от лазерно облъчване в оптическия канал на мерника е установен светофилтър. При режим на нощна стрелба натискането на бутон „Изстрел“ предизвиква сработване на щори, затварящи полезрението за изключване на ослепяването от собствения изстрел. Балистичен изчислител автоматично обработва информацията за разстоянието до целта, ъгловата ѝ скорост по вертикала и азимут, скорост и направление на вятъра, температурата на въздуха, атмосферното налягане, ъгълът на наклон на цапфите. Данните за температурата на заряда и износването на цевта се въвеждат ръчно от мерача. От версия 2A4 се монтира дигитален балистичен изчислител.
.jpg)
Управлението на огъня може да се води и от командира. Неговият прибор за наблюдение PERI-R17 на Carl Zeiss има независима двуплоскостна стабилизация и е свързан с основния мерник на мерача, което позволява на командира да използва лазерния далекомер, балистическия изчислител и нощния термовизионен канал. Снабден е със защитни слънчеви и противолазерни филтри. Модификацията PERI-R17A2, монтирана от версия Leopard 2A4, работи със собствен термовизор OPHELIOS-P. Тъй като в началото на производството термовизорната камера за прицел EMES 15 не е била в готовност за монтаж, първите 200 танка са съоръжени със система за нощно виждане с ниско ниво на излъчване PZB 200. Всички оптически уреди имат системи против обледяване и за очистване.
Корпусът и куполата са изградени от заварени метални листове. Бронята е многослойна, композитна – горен и долен брониран слой и междинен пълнител. В горния лист на корпуса се намира люк за монтаж и демонтаж на пакетите за пълнителя. Защитата на бордовете е усилена с помощта на сваляеми многослойни противокумулативни екрани. От версия Leopard 2A5 се монтира допълнителна модулна броня с вградена динамична защита на куполата, корпуса и страничните екрани, като модулите могат бързо да бъдат подменяни в полеви условия. Версиите Leopard 2A4M и 2A6M имат допълнителна бронировка отдолу за защита от противотанкови мини. От версия 2A6 се монтира ново, трето поколение композитна броня, като е добавен и допълнителен вътрешен слой, редуциращ осколките (spall liner), а от 2A7+ и допълнителна пасивна броня по челните листове, корпуса и куполата, както и решетъчни екрани в задната част на корпуса. Канадските версии 2A6M CAN имат и допълнителни решетъчни екрани на бордовете и куполата. Във версията MBT Revolution от 2010 г. – модернизация на 2A4 се използва композитна броня от четвърто поколение – AMAP (Advanced Modular Armor Protection). От края 2021 г. започва и монтиране на система за активна защита Trophy на израелската фирма Rafael[3].
Танкът разполага с автоматична противопожарна система. Зад водача вдясно се намират 4 пожарогасителя с по 9 kg Халон, които се активират автоматично с датчици или термочуствителен кабел, ако температурата се повиши над 82 °C. Системата може да бъде активирана и ръчно от механик-водача. Още един пожарогасител с 2,5 kg Халон се намира на пода под оръдието.
От двете страни на куполата са монтирани по четири 76-mm гранатомета, изстрелващи димни гранати за създаване на димна завеса, прикриваща танка. В холандските модификации устройствата са по шест от всяка страна, а от модификацията MBT Revolution системата за изстрелване на гранати е усъвършенствана, като е намалена скоростта на изстрелване и увеличена площта на покритие от димната завеса.
.jpg)
По време на Студената война танкът не влиза в реални бойни действия. След 1990 г. е използван в мироопазващи операции
Въпреки противоречивите реакции германският корпус включва в състава си и танкове Leopard 2A4 и Leopard 2A5. Макар и патрулиращите части да са въвлечени в улична престрелка, танковете не участват в реално сражение.
Холандският мироопазващ контингент в Босна и Херцеговина използва танкове Leopard 2A4 и Leopard 2A5, без да се налага използването им в бойни условия.
В мисията участват канадски и датски танкове Leopard 2. Канадските Leopard 2A6M през август 2007 г., а на 2 ноември един танк е улучен от самоделна ракета, но екипажът няма поражения, а машината бързо е ремонтирана и върната в строя. Талибаните устройват още няколко засади на канадски танкове, но не нанасят сериозни повреди по машините.
Датските танкове Leopard 2A5 DK са доставени в южен Афганистан през октомври 2007 г. През януари 2008 г. оказват огнева поддръжка на датски и британски войници, а през февруари взривно устройство поврежда веригата на един танк.[14] На 25 юли 2008 е първата сериозна среща на датските танкове с талибаните – тогава при засада самоделна ракета поврежда танка, при което механик-водачът получава сериозни наранявания, от които умира по-късно в болницата. По време на атаката е улучен и втори танк, но екипажът му остава невредим. През 2008 г. датските танкове отново оказват огнева поддръжка на британски части при операция Sond Chara.
Турската армия се намесва в гражданската война в Сирия от 24 август 2016 г., когато започва операцията „Щитът на Ефрат“ (тур. Fırat Kalkanı Harekâtı), завършила на 29 март 2017 г. Сухопътните части са подкрепени първоначално от танкове М60А3, М60 Sabra, а през декември и от батальон – 43 танка, Леопард 2А4 TR от Втора бронетанкова бригада към Трети корпус на Първа армия, базирана в Истанбул[15]. Същата бригада преди това е участвала при неуспешния опит за преврат в Турция на 15 и 16 юли 2016 г.[16] При обсадата на северния сирийски град Ал Баб бойците от Ислямска държава публикуват в средата на декември 2016 г. видео и фото материали като доказателство, че са улучили с ПТУР (вероятно руски 9M111 „Фагот“, 9M113 „Конкурс“ или 9M133 „Корнет“) 3 танка Леопард 2[17], а на 22 декември – фотоси с два пленени Леопард 2[18]. Пленените танкове по-късно са унищожени от турската авиация и от самите бойци на Ислямска държава. През февруари 2017 г. изтича информация от турските въоръжени сили, че са загубили 10 танка, като независимо разследване по сателитни снимки успява да потвърди за загубата на 8 от тях[19].
На 20 януари 2018 г. Турция започва операция „Маслинова клонка“ (тур. Zeytin Dalı Harekâtı), насочена срещу кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (YPG), които турската страна смята за клон на забранената Кюрдска работническа партия (PKK)[20]. В операцията сухопътните сили, навлезли в Сирия на 21 януари, са подкрепени и танкове Леопард 2А4[21]. На 3 февруари 2018 г. турските въоръжени сили потвърждават загубата на 1 танк, унищожен с ПТУР, изстрелян от кюрдските отряди.[22]
Австрия – 114 Leopard 2A4 (88 на служба и 26 в резерв), закупени от Холандия. Плановете за реформи в армията предвиждат само 28 машини да останат на активна служба (2 танкови роти).[23]
Германия – 350 Leopard 2A6 по състояние от 2012 г. Общо Бундесверът е притежавал 2350 машини от всички модификации, но след края на Студената война по-голямата част са продадени на приятелски държави.[24] Във връзка със събитията в Украйна през април 2015 г. Бундесверът реши да върне на служба 100 танка Leopard 2A4, които да бъдат модернизирани до ниво 2A6 или 2А7+, като танкове на служба да нараснат от планираните 225 до 328[25]. В началото на 2023 г. Германия дари на Украйна 18 танка Leopard 2A6, а през май същата година правителството потвърди закупуването на 18 танка от най-новата версия Leopard 2A8 с опция за допълнителна поръчка от 105 танка[26].
Гърция – 351, от които 170 Leopard 2A6HEL, построени в Гърция и 181 Leopard 2A4GR, доставени от Германия.[27]
Дания – 64, от които 57 танка 2А5DK (но с ниво на защита 2А6) и 7 танка 2A4 DK.[28]
Индонезия – 103 допълнително модернизирани Leopard 2A4 от Германия.[29]
Испания – 327, от които 108 Leopard 2A4, доставени от Германия и 219 Leopardo 2 E – испански вариант на Leopard 2A6.[30]
Канада – 60, от които 20 2A6M CAN и 40 2A4M CAN.[31]
Норвегия – 52 Leopard 2A4NO, закупени от Холандия.[32] Правителството предвижда след 2015 г. модернизация на 46 машини с нова броня, средства за наблюдение, климатична инсталация и др.[33]
Полша – 247 машини, от които142 Leopard 2 2A4 и 105 Leopard 2 2A5, доставени от излишъците на Бундесвера. Предвижда се съвместна германско-полска модернизация на съществуващите танкове, както и доставката на 2 машини за обучение на механик-водачи.
Португалия – 37 Leopard 2A6, доставени от Холандия.[34]
Сингапур – 96 Leopard 2A4, доставени от Германия. Част от танковете ще бъдат модерницирани като Leopard 2SG с нова композитна броня от IBD Deisenroth Engineering и ST Kinetics[35]
Турция – 344 Leopard 2A4 TR. Доставени втора ръка от Германия след допълнителна модернизация. Предвижда се модернизирането им от турската фирма Aselsan до ниво 2A6.[36]
Унгария – на 19 декември 2018 г. е подписан договор между унгарското Министерство на отбраната и Krauss-Maffei Wegmann на стойност 565 милиона евро за доставка на 44 нови танка Leopard 2A7+ и 12 Leopard 2A4 втора ръка за учебно-тренировъчни цели, както и 24 нови 152-mm самоходни гаубици PzH2000. Танковете ще бъдат доставени между 2021 и 2025 г.[37][38]
Финландия – 100 Leopard 2A4 FIN[39]. През януари 2014 г. е сключен договор с Холандия за закупуване на още 100 танка Leopard 2A6, който трябва да започнат да се доставят в периода 2015 – 2019 г.[40]
Швейцария – 344 Leopard 2А4 (Pz-87 Leo). От тях 35 за купени от Германия, останалите са произведени под лиценз в Швейцария.[41]
Швеция – 280 машини, от които 120 Leopard 2A5, произвеждани по лиценз – Strv 122, и 160 Leopard 2A4 (Strv 121), които през 2013 г. са свалени от въоръжение и върнати на Германия.[42]
Чили – 140 модернизирани Leopard 2 A4 CHL, доставени от излишъците на Германия.[43] Правителството води преговори за закупуването на още 100 танка Leopard 2 A5.[44]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
