![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Attilio_regolo_%2528Incrociatore%2529.jpg/640px-Attilio_regolo_%2528Incrociatore%2529.jpg&w=640&q=50)
Леки крайцери тип „Капитани Романи“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Капитани Романи (на италиански: Capitani Romani) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Серията се проектира за океански скаути (на италиански: esploratori oceanici), но поради отпадането на класа на скаутите в италианските ВМС, от 5 май 1938 г., се класифицират като леки крайцери. Фактически са гранични кораби между крайцерите и големите лидери[4]. Всички кораби от серията носят имена в чест на пълководци на Древния Рим. Всичко от проекта за флота са поръчани 12 единици, но през годините на войната в строй влизат само 3 кораба: „Атилио Реголо“ (на италиански: Attilio Regolo); „Сципионе Африкано“ (на италиански: Scipione Africano) и „Помпео Маньо“ (на италиански: Pompeo Magno). Още четири недостроени крайцера, намиращи се във висока степен на готовност, са потопени в хода на войната вече след капитулацията на Италия. Всички три влезли в строй крайцера оцеляват в хода на военните действия[2].
Леки крайцери тип „Капитани Романи“ Classe Capitani Romani | |
![]() Лекият крайцер „Атилио Реголо“ | |
Флаг | ![]() ![]() |
---|---|
Клас и тип | Леки крайцери от типа „Капитани Романи“ |
Производител | Odero Terni Orlando (OTO) в Ливорно и др., Италия. |
Планирани | 12 |
Построени | 4 |
В строеж | 1939 г. – 1942 г. |
В строй | 1942 г. – 1980 г. |
Отменени | 8 |
Утилизирани | 4 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3745 t (стандартна); 5420 t (пълна) |
Дължина | 142,9 m |
Дължина между перпендикулярите | 138,7 m |
Ширина | 14,4 m |
Газене | 4,95 m |
Броня | кули: 20 mm; бойна рубка: 15 mm |
Задвижване | 2 парни турбини Belluzzo (Parsons на „Помпео Магно“); 4 парни водотръбни котли Thornycroft |
Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 40 възела (76 km/h) |
Далечина на плаване | 3000 морски мили при 25 възела ход; Запас гориво: 1387 t нефт |
Екипаж | 418 души |
Кръстени в чест на | знаменити древноримски военачалници |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 135-mm; |
Зенитна артилерия | 8x1 37-mm; 4x2 20-mm |
Торпедно въоръжение | 2x4 533-mm ТА (1-ва и 2-ра група)[1][2][3] |
Леки крайцери тип „Капитани Романи“ в Общомедия |
След края на Втората световна война „Атилио Реголо“ и „Сципионе Африкано“ са предадени на ВМС на Франция, където са преименувани на „Шаторено“ (на френски: Chateauerenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen), там са радикално модернизирани и прекласифицирани на разрушители[5]. „Помпео Маньо“ и извадения след потопяването му „Джулио Джерманико“ (на италиански: Guulio Germanico) остават в състава на новия италиански флот. Те също са преименувани на „Сан Джорджио“ (на италиански: San Giorgio) и „Сан Марко“ (на италиански: San Marco), преустроени са и са преведени в класа на разрушителите[6]. Всички кораби активно се използват до началото на 1960-те години.