Лед Бели

Хюди Уилям Ледбетър (януари 1888 – 6 декември 1949), по известен като Лед Бели (на английски: Lead Belly или Leadbelly) е американски музикант, роден в Луизиана, но израства в съседния щат Тексас.

Лед Бели
американски музикант
Роден	20 януари 1888 г. Луизиана, САЩ
Починал	6 декември 1949 г. (61 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	Морингспорт, САЩ
Етнос	афроамериканци
Награди	Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2001) Зала на славата на рокендрола (1998)
Музикална кариера
Псевдоним	Lead Belly, Walter Boyd
Стил	блус, кънтри
Инструменти	акордеон, китара, вокал
Активност	1903 – 1949
Подпис
Уебсайт	www.leadbelly.org Страница в IMDb
Лед Бели в Общомедия

Баща му Уес Ледбетър работел като изполичар при чернокож собственик, а по-късно си купува собствена земя. Цялото детство и младежките години на Хюди преминават в отглеждане на памук и в селски забавления. Към 20-ата си година той вече си е спечелил славата на пияница, женкар и скандалджия, която ще го преследва до края на живота му. И когато едно момиче забременява за втори път от него, без отношенията им да бъдат оформени според изискванията на закона, възмутеното общество го отлъчва.

Първоначалният му импулс бил да се отправи към Шривпорт, където живее като съвсем малък, и да отиде на прословутата Фанин стрийт. Многобройните танцови салони, публични домове и пансиони превръщат тази улица в място за денонощно развлечение на черното население от града. Именно през този период в репертоара си на певец-импровизатор Хюди включва и блусове. Това, което е свирел дотогава, било съвсем подходящо за обедите и селските танци около езерото Кадо, но скитниците и буйните клиенти на Шривпорт предпочитали по-тежка и по-агресивна музика.

От Шривпорт Лед Бели започва да пътува из Луизиана и Тексас и особено в Далас. Понякога работи като фермер или на дигите, свири на китара, акордеон, пиано и дори хармоника. Жени се и заживява като изполичар, но свободолюбивият му нрав и привлекателността на развлеченията се оказват по-силни и той отново се завръща към любимите си места – многобройните кръчми, ресторанти, танцови салони и нощни клубове, където музикантите печелят добре.

Лед Бели прекарва много години в затворническите наказателни лагери в Тексас и Луизиана – затварян винаги за насилие и нападения. Там го откриват фолклористите Джон Ломакс и Алън Ломакс.^[1] Обявяват го за жива съкровищница на една отминаваща народна култура; песните му се записват и издават; той свири в концертни зали и клубове и в продължение на много години е смятан за типичен блус-певец.

Вижте също

• Блус стандарт

Източници

1. Santelli, Robert, 2015, Lead Belly: A Man of Contradiction and Complexity, p. 17. Smithsonian Folkways Recordings