From Wikipedia, the free encyclopedia
Латинският кръст (на латински: crux ordinaria) е името на кръст, при който надлъжната линия е по-дълга от напречната, която я пресича над центъра ѝ. В Западнохристиянските църкви това е най-често срещаната форма на християнския кръст, докато в Източно-православните църкви преобладава гръцкия кръст.
Кръстът символично се отнася до обединението на небето и земята: надлъжната линия означава божественото, докато напречната линия символизира връзка със земята.
Изобразяването на латински кръст може да бъде доказано още от IV век, а изобразяване на кръст без разпнатия върху него се среща за първи път на саркофази от IV – V век.[1]
Латинският кръст се е наложил преди всичко в западното християнство, където той се възприемал като действителната форма на кръста на Исус (оттук и названието „Страстният кръст“). Следователно това е традиционната форма на разпятието в западната традиция, с някои малки изключения.[2]
Етажните планове на романските и готическите църкви са предимно във формата на латински кръст. Нефът пресича наоса близо до олтара; полученото средокръстие отделя хора и по този начин олтара от миряните.[1]
В хералдиката Латинският кръст може да се появи в две форми: веднъж като обща фигура в областта на герба, без да докосва ръба на щита и като хералдическо изображение с докосване на ръба на щита за разделяне на герба.
Основната форма на скандинавските знамена е латинският кръст, завъртян на деветдесет градуса (т. нар. „скандинавски кръст“); той води началото си от Данебруг, чиято настояща форма може да бъде проследена назад до 1219 г.
В Уникод латинският кръст е включен като U+271D latin cross (✝) и както и като емоджи ✝️.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.