Ласаро Карденас
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ла̀саро Ка̀рденас дел Рѝо (на испански: Lázaro Cárdenas del Río) е мексикански политик, президент на Мексико през периода от 1934 до 1940 г.
Ла̀саро Ка̀рденас | |
64-ти президент на Мексико | |
---|---|
Мандат 1 декември 1934 – 30 ноември 1940 | |
Вицепрезидент | няма |
Предшестван от | Абелардо Л. Родригес |
Последван от | Мануел Авила Камачо |
Роден | |
Починал | 19 октомври 1970 г. (75 г.)
Мексико сити, Мексико |
Съпруга | Амалия Солорсано |
Партия | Партия на мексиканската революция |
Ла̀саро Ка̀рденас в Общомедия |
Национализира чуждестранните нефтени компании и железниците. След мандата си е сред най-запалените поддръжници на Кубинската революция и Фидел Кастро. Той е сред по-левите мексикански президенти, който се идентифицира с накърнената национална гордост на Мексико още от годините на анексирането от САЩ на Тексас, Ню Мексико, Аризона, Калифорния и Орегон по силата на договора от Гуадалупе-Идалго. В определени моменти от кариерата си е изразител както на левите, така и на десните политически елементи; името му се споменава във връзка с елементи на мексикански национализъм, а така също и с анти-империализъм и дори комунизъм. През времето на президентството си застава на страната на работниците в почти всички конфликти. Някои историци твърдят, че това се дължи на затрудненото му детство и юношество, работейки от 14-годишна възраст, за да изхранва останалото на неговите две ръце семейство, и поради факта, че е родом от един от най-бунтовните щати на Мексико.[1] „Преди всичко президентството на Ка̀рденас е период на бурни икономически промени като поощряването на инфраструктурите и напредъка на напоителните системи. Ка̀рденас поощрява системата на дребни селски кооперативи (ехидоси), които дават поминък на стотици хиляди селяни[2] Описван е от всички негови биографи, историци и критици като неамбициозен, но в живота му нещата се развиват като че винаги с външна намеса.
Група икономисти третират национализацията на чуждестранните петролни компании като огромна грешка поради създаването на климат на инвестиционна нестабилност[3] (Уаткинс, 2006), която в дългосрочен план е коствала много повече, отколкото се е спечелило от експлоатацията на петролните залежи. От друга страна левите организации, профсъюзите и мексиканските работнически организации, както и много обикновени хора на Мексико, тълкуват този акт като възвръщане на чувството на национална гордост. Инициира създаването на националната мексиканска компания (ПЕМЕКС), която ...докато е под държавен контрол се оказва значително нерентабилна и едва в периода 1970 – 2010 с частен интерес и инвестиции, експлоатацията на ПЕМЕКС се рационализира и започват да се реализират по-приемливи печалби[3] (Уаткинс, 2006). Левите му уклони са в основата на създадената през неговия мандат политическа система на Мексико и на модела на военно разрешаване на по-късни неудобни ситуации като Тлателолко 1968.[4][5] Една от последните акции на военно-политическата система за репресиране на общественото мнение е потушаването на въстанието на Сапатистите на 1 януари 1994 в Чиапас, южно Мексико.[6][7] Благодарение на подкрепата му към профсъюзите, системата на властта се инфилтрира с институционализирани структури. През 1999 Куахтемок Карденас (внук на Карденас) е кандидат на изборите за президент, на които избират Висенте Фокс. Това прекъсва 70-годишния монопол върку властта на партията на Карденас. Мексиканският президент Фелипе Калдерон оневинява наследството на Карденас и институционалните монополи върху властта[8] и от избирателите,[9] та може би моделът Карденас не е мъртъв.