Учение в тибетския будизъм From Wikipedia, the free encyclopedia
Ламрим (на тибетски „етапите на пътя“) в тибетския будизъм е текстуална форма, представяща етапите на пътя до пълното просветление така, както са преподадени от историческия Буда. Във всичките основни будистки школи на Тибет: Нингма, Кагю, Сакя, Джонанг и Гелуг могат да се открият различни варианти на Ламрим като постепенен подход към просветлението и всичките се основават на коренния текст от Джово Атиша Бодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението“[1].
Когато Атиша, „бащата“ на Ламрим пристига от Индия в Тибет[2], бива помолен от крал Джангчуб О да даде пълно и в същото време достъпно изложение на ученията[2] за да изчисти погрешните възгледи и особено тези, предизвикани от привидните противоречия в сутрите и техните коментари. Воден от тази молба той написва Бодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението“, която тибетците знаят като Ламрим[2]. Това негово изложение на ученията впоследствие се предава от традицията Кадам.
Според Дзонгкапа в неговата Лам Рим Чен Мо (великия трактат върху етапите на пътя до просветлението) Атиша взема темите и порядъка им от Абхисамаяланкара (Украшение от осъзнаване) на Майтрея Натха и Асанга, която е на основата на Праджняпарамита Сутра и така създава Бодхипатхапрадипа. В Абхисамаяланкара фокусът е върху скрития смисъл на сутрите[3] Според тибетската традиция Ламрим се основават на сутрите, преподадени от Буда и следователно съдържат същностните моменти на всички сутра учения в техния логичен ред за практикуване[4][5].
Гампопа е монах и вече високо реализиран учител от школата Кадампа по времето, когато среща йогина Миларепа и става негов ученик. Гампопа въвежда Ламрим като средство за постепенно развитие на ума на учениците си. Неговият текст, известен днес на Запад с английския си превод „Скъпоценното украшение на освобождението“ е широко използван във всички разклонения на школата Кагю.
Дзонгкапа, основоположник на школата Гелуг, която е основана предимно на Кадампа на Атиша пише един от шедьоврите си Лам Рим Чен Мо (Великия трактат върху етапите на пътя до просветлението)[1], който е около 1000 страници и е базиран върху литературни източници. Има и средно пространен текст нас Дзонгкапа „Ламрим“ с обем около 200 страници, а също и кратък, кондензиран текст Лам Рим Дю Донг от 10 страници, рецитиран в качеството на ежедневна практика в много манастири на Гелуг. [6] Ламрим става първият тибетски текст, преведен на европейски език от йезуитския мисионер Иполито Дезидери, който пребивава в Тибет от 1716 до 1721 и прави обширно изследване на тибетския будизъм[7]. Дезидери изучава Лам Рим Чен Мо на Дзонгкапа, а ръкописът му, описващ Тибет и будистката философия са най-обширните до двадесети век.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
