Лаймска болест
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лаймската болест (Morbus laimi, Лаймска борелиоза, борелиозис бургдорфери или само борелиоза) е инфекциозно заболяване, причинявано от поне четири различни вида бактерии представители на рода Борелия.[1][2] Борелия бургдорфери[3] е основният причинител на болестта в Северна Америка, докато Борелия афзелии, Борелия гаринии, Borrelia spielmanii и др. причиняват повечето случаи в Европа и Азия. Въпреки сравнително бавната им скорост на делене бактериите от род Borrelia успешно мутират и напоследък се откриват нови видове, както и различни щамове на вече известните. Напоследък се докладват случаи от Австралия и Африка[4].
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Лаймска болест | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | N17 |
МКБ-9 | 088.81 |
База данни MedlinePlus | 001319 |
База данни eMedicine | article/330178 article/965922 article/786767 |
Мед. рубрики MeSH | D008193 |
Лаймска болест в Общомедия |
Борелиите са уникални с т.нар. ендофлагела и начина на движение. Ендофлагелата е разположена в периплазменото пространство между полутвърда пептидогликанова основа и многослойна подвижна външномембранна обвивка. Когато филаментите се съкращават борелията се движи с въртеливи, подобни на отварачка, движения. Широко разпространени са във вискозна среда – водни седименти, биофилми, мукозни тъкани, серум и чревен тракт на хора. Начинът им на движение е адаптация към характеристиките на средата. Локализирането на флагелата, която нормално е основен бактериален антиген, във вътрешността на клетката им позволява да я скрият от имунната система на гостоприемника. Възможностите им за рекомбинантност на външния протеин VlsE е един от механизмите за реинфекция и избягване на имунния отговор[5][6][7].
Борелиите са едни от малкото патогенни бактерии, които могат да живеят без желязо. В ензими, участващи в жизнените процеси на микроорганизма желязо‐сулфидните съединения са заменени с манган[8][9][10][11][12][13]. Така избягват проблема на останалите патогенни бактерии да се борят с клетките на хазяина за достъп до железни йони. Третият по ред организъм на земята с напълно секвениран геном (1997 г.) след H.influenzae и M.genitalium през 1995 г. Геномът съдържа 910 725 базови двойки и 853 гена. Борелиите имат бавна скорост на делене и това е един от методите им за избягване на имуния отговор на гостоприемника[14].
Заболяването е наречено на градовете Лайм и Олд Лайм в Кънетикът, САЩ, където е диагностицирано за пръв път през 1975 г. като отделно и специфично състояние.
Лаймската болест е най-честото заболяване предавано от кърлежи в северното полукълбо.[15] Borrelia се разпространява у хората след ухапване от твърдите еленови кърлежи.[16] Съобщавани са случаи, при това потвърдени серологично, на пренасяне на лаймска болест чрез бълхи, някои видове мухи и комари. Ранните симптоми включват висока температура и втрисане, главоболие, прострация, депресия и доста често – характерен патогномостичен симптом наречен еритема мигранс (на латински: Erythema chronicum migrans)[17][18]. Оставена без лечение, признаците на болестта прогресират като се проявяват в ставите, сърцето, лимфната система и централната нервна система. В повече от случаите (около 80%) симптомите изчезват при адекватно антибиотично лечение, стига да се постави навременна и правилна диагноза.[19] Забавено, недостатъчно като продължителност или неадекватно лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими или нелечими последствия.[20] Благодарение на различните форми на бактерията (спирохетна, L-форма[21], циста[22] и обвити в биофилм колонии)[23][24][25][26][27][28][29] в много случаи е наблюдавана резистентност към различни антибиотици, включително и към обичайно прилаганите в съвременната медицина [30][26][31][32][33][34][35] [28][36]. Това би обяснило и колебанието и несигурността на серологичните тестове, които се основават на антитела отговарящи на клетъчната стена на бактерията [21]. Най-нови изследвания показват, че този плеоморфизъм на бактерията изисква и различно медикаментозно третиране. Докладвани са случаи на подобрение на симптоматиката след повторно антибиотично третиране.
Новите изследвания сочат по-висока честата на заразеност на кърлежите с участващите в коинфекциии бактерии. В случаите на коинфекция се изисква комплексна терапия. В популярни информационни блогове се посочва, че около 10% от кърлежите в България са носители на борелии[37]. Това е манипулация на общественото мнение, тъй като подобна статистика е невъзможно да се направи и тя не стои на научни методи – в страната няма лаборатория, която да прилага културиране на бактерията и не може да се отчете процентът (а той е висок) на грешката от фалшиво негативните PCR анализи на кърлежите.
Приеманият за психичен синдром и несъществуваща фантазия (Delusional parasitosis) Моргелонов синдром (Morgellons disease или Morgellons syndrome) в много случаи е причиняван от бактериите на Borrelia burgdorferi [38][39].