From Wikipedia, the free encyclopedia
Културата на Германия се е формирала под влиянието на основните интелектуални и популярни течения в Европа, както религиозни, така и светски. Германия често е наричана Das Land der Dichter und Denker (Земята на поетите и мислителите).[1] Културата на Германия започва далеч преди въздигането на Германия като страна и на немците като нация, разгръщайки се и обхващайки целия немскоговорещ свят.
Немската литература може да бъде проследена до Средните векове като най-бележитите автори от този период са Валтер фон дер Фогелвайде и Волфрам фон Ешенбах. Творбата Песен за Нибелунгите, чийто автор остава неизвестен, е също важна за този период, както е и Тидрексага. Колекциите от вълшебни приказки, събрани от Якоб и Вилхелм Грим става световноизвестни. Теологът Мартин Лутер, който превежда Библията на немски език, се смята за основоположникът на книжовния немски език (Hochdeutsch). Сред най-известните и почитани немски поети и писатели са Лесинг, Гьоте, Шилер, Клайст, Хофман, Брехт. Четирима немски автори от XX век получават Нобелова награда за литература: Томас Ман, Херман Хесе, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас.
Влиянието на Германия върху философията е исторически важно. Няколко бележити немски философи са спомогнали за оформянето на западната философия още от Средновековието (Албертус Магнус). По-късно Готфрид Лайбниц (XVII век) и най-вече Имануел Кант играят централна роля в историята на философията. Кантианството вдъхновява творбите на Артур Шопенхауер както и немски идеализъм, защитен от Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Карл Маркс и Фридрих Енгелс развиват комунистическата теория във втората част от XX век, докато Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер и Ханс-Георг Гадамер са последователи на традиционната немска философия през XX век. Няколко немски интелектуалци също влияят върху социологията. Сред тях най-известни са Юрген Хабермас, Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно (три централни фигури от Франкфуртската школа) Фердинад Тьонис, Георг Зимел, Макс Вебер и Никлас Луман.
Университетът в Берлин, открит през 1810 г. от лингвиста и философ Вилхелм фон Хумболд, служи като модел за много съвременни западни университети.
В областта на музиката Германия има голям брой световноизвестни класически композитори. Най-известните от тях са Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен, които бележат прехода между класицизъм и романтизъм в Западната класическа музика. Други композитори, донесли световна слава на своята родина, са: Георг Фридрих Хендел, Георг Филип Телеман, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Карл Орф и др.
Германия е най-големият музикален пазар в Европа и третият в света.[2] Тя оказва силно влияние върху рок и хеви метъл музиката. Музиканти като Хеберт Грьонемайер, Скорпиънс, Рамщайн, Нена, Дитер Болен, Токио Хотел и Модърн Токинг се радват на международна слава. Немски музиканти и най-вече пионерските групи като Tangarine Dream и Крафтверк допринасят към развитието на електронната музика.
Германия ежегодно е домакин на множество големи рок музикални фестивали. Фестивалът Рок ам Ринг е най-големият музикален фестивал в Германия и сред най-големите в света. Голям процент от световните изпълнители в стил индъстриъл също са немци.
Немското кино датира от ранните години на XX век с творбите на Макс Складановски. То е изключително влиятелно през годините на Ваймарската република с немските импресионисти като Робърт Вийне и Фридрих Мурнау. По времето Нацистка Германия се създават основно пропагандни филми, въпреки че тогава се появяват и гениалните филми на Лени Рийфенщал. През 60-те години на XX век в Новото немско кино работят режисьори като Фолкер Шльондорф, Вернер Херцог, Вим Вендерс, Райнер Вернер, които поставят западногерманското кино отново на международна сцена с техните често провокативни филми, докато DEFA (Deutsche Film-Aktiengesellschaft) контролира филмовата индустрия в ГДР. Филми като Подводницата (1981), Бягай, Лола (1998), Експериментът (2001), Сбогом, Ленин! (2003), Gegen die Wand („С глава срещу стената“, 2004) и Крахът на Третия райх (2004) се радват на международен успех. През 1979 г. „Оскар“ за най-добър международен филм отива при немската продукция Die Blechtrommel („Тенекиеният барабан“), през 2002 г. – при Nirgendwo in Afrika („Никъде в Африка“) и през 2007 г. – при филма на Донерсмарк Животът на другите.[3]
Берлинският филмов фестивал, провеждащ се ежегодно след 1951 г., е един от най-ранните филмови фестивали в света.
59,4% от германското население принадлежи към християнските вероизповедания: 30% са католици, а 29% са протестанти.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
