село в община Петрич, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Ку̀лата, понякога също и нечленувано Кула, е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич. В миналото е наричано Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Сярска Кула (днес Палеокастро, Гърция).
Кулата | |
Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 670 души[1] (15 март 2024 г.) 81,1 души/km² |
Землище | 827 km² |
Надм. височина | 105 m |
Пощ. код | 2868 |
Тел. код | 07425 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 40539 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Кулата Димитър Манолев (независим) |
Кулата в Общомедия |
Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София – Солун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) – митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.
В землището на селото се намира защитената местност Карталец, в която се опазват растителените видове Подуточашково клинавче/Мехуресточашков клин (Astragalus physocalyx Fisch.) и Съчленен коринефорус (Corynephorus Divaricatus) и тяхното местообитание.[2]
Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 1958 година в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X – XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход.[3]
През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
„ | На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[4] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи-християни.[7]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.
Изселването на войводата на ВМРО Евтим Евтимов – Тимльо от с. Кулата, заедно със семействата на неговите синове Георги и Атанас Евтимови е без никакви законови основания от новата комунистическа власт. В информация на Държавна сигурност от 1950 год. пише следното за Тимльо : Тома Радовски продължава посещенията си в с. Кулата, като отива при неговият неразделим приятел Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), стар вемерист, ятак на бандити за които му деяния е изселен във вътрешността на страната ни. В деня на изселването на Евтим Георгиев, под предлог да закупи сено Радовски отива при приятеля си и се среща с него. Водил е продължителен разговор и накрая се разцелуват.[10]
През 2015 година на изборите в Кулата за кмет е избран Димитър Дамянов.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Численост | |
Общо | 849 |
Българи | 774 |
Турци | – |
Цигани | – |
Други | – |
Не се самоопределят | – |
Неотговорили | 71 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.