Крайцер ПВО
From Wikipedia, the free encyclopedia
Крайцер (за) противовъздушна отбрана е подклас крайцери, основната особеност на които са универсалните оръдия на главния калибър, предназначени преди всичко за противовъздушна отбрана на съединенията на флота. Строени или планирани за построяване във флотите на редица страни в периода от 30-те до 50-те години на ХХ век. Активно използвани в сраженията на Втората световна война.
Терминът „крайцер ПВО“ в официалната военноморска класификация се употребява рядко, фактически само по отношение на американските крайцери от типа „Атланта“, но специалистите традиционно отнасят към крайцерите ПВО цяла група типове леки крайцери на Великобритания, САЩ, Франция, Италия и някои други страни.
Прогресът в развитието на реактивната авиация, а също и в усъвършенстването на авиационното оръжие, прави зенитната артилерия голям и среден калибър нискоефективна. Ролята на кораби за ПВО преминава към бойни единици снабдени със ЗРК – ракетните крайцери и есминците (разрушителите).