Алмиранте Грау (на испански: Almirante Grau) са серия крайцери скаути на перуанските ВМС от началото на 20 век.

Quick Facts Флаг, Клас и тип ...
Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“
Almirante Grau-class cruiser
Thumb
Бронепалубният крайцер „Алмиранте Грау“
Флаг Перу
Клас и типКрайцери скаути от типа „Алмиранте Грау“
Следващ типНяма
Предшестващ типНяма
ПроизводителVickers Limited в Бароу, Великобритания
Планирани2
Построени2
В строеж1905 г. – 1907 г.
В строй1906 г. – 1958 г.
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3150 t (нормална)
4955 t (пълна)
Дължина115,8 m
Дължина между перпендикулярите
112,8 m
Ширина12,3 m
Газене4,26 m
Броняна палубата: 38 mm;
щитове оръдия: 76 mm;
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
10 водотръбни котли Yarrow
Мощност14 000 к.с.
(10,4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост24 възела
(44 km/h)
Далечина на
плаване
3276 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво 500 t въглища
Екипаж320 души
Кръстен в чест на:Мигел Грау, перуански адмирал и герой от войната с Чили
Въоръжение
Артилерия2x1 152 mm;
8x1 76 mm;
8x1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 456 mm ТА
Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“ в Общомедия
Close

Всичко от серията са построени 2 кораба: „Алмиранте Грау“ (на испански: BAP Almirante Grau[~ 1]) и „Колонел Болонеси“ (на испански: BAP Coronel Bolognesi). Корабите имат изключително дълга служба и са част от флота до 1958 г.

Проектиране и конструкция

През 1905 г., Перу прави поръчка на британската фирма Vickers, Sons & Maxim, Ltd за два крайцери скаути, подобни на построените за Кралския флот от „Викерс“ крайцери тип „Сентинел“‎‎. Прототипа е предназначен за лидер на ескадрени миноносци, но в перуанската флота това са най-силните кораби във флота за дълъг срок и като такива те изпълняват различна роля.[1]

Корабите са с максимална дължина от 115,82 m, широки са 12,34 m и имат газене от 4,26 m. Нормалната водоизместимост е 3100 тона[2]. Силовата им установка е от две четири цилиндрови работещи на въглища парни машини с тройно разширение, задвижващи два гребни винта. Машините са захранвани от десет парни котела на „Яроу“ и имат мощност от 14000 к.с., която осигурява на корабите скорост от 24 възела[3][2]. Запасът от въглища е 500 t, което подсигурява далечина на плаване от 3276 морски мили при скорост от 10 възела[2].

Корабите са въоръжени с две 152 mm оръдия на носа и в кърмата, осем 76 mm оръдия в самостоятелни установки по бордовете и осем 47 mm скорострелни оръдия на „Хочкис“. Корабите имат два подводни 450 mm торпедни апарата[1]. Защитата е бронирана палуба дебела 38 mm, 76 mm броня на бойната рубка и 76 mm броня на щитовете на оръдията от главния калибър[2]. Екипажът съставлява 320 офицера и матроса, като в качеството си на флагман „Алмиранте Грау“ има допълнително място за щаб на юта[1].

Серията е заложена от Vickers в Бароу през 1905 г. и е спусната на вода през 1906 г.[2] Корабите с лекота достигат контрактната скорост при изпитанията, като „Алмиранте Грау“ постига скорост от 24,64 възела, а „Колонел Болонеси“ 24,72 възела[4].

История на службата

След завършването си двата съда правят съвместно плаване от Англия до Перу, пристигайки в Каляо на 10 август 1907 г[1]. През Първата световна война двата кораба ескортират търговски съдове около бреговете на Перу,[5] а „Алмиранте Грау“ действа и като плаваща база за подводници[6].

1925 г., двата кораба са модернизирани за работа на котлите с течно гориво[1]. През 1932 г. избухва Колумбийско-перуанската война за територии в Амазонските джунгли. През май 1933 г., „Алмиранте Грау“, ескортиран от две подводници е изпратен през Панамския канал към устието на река Амазонка, за да поддържа операциите на перуанската флота по реката. Войната завършва преди те да достигнат назначението си и крайцера, заедно с подводниците се връщат обратно в Пацифика[1][7].

Двата крайцера са модерницирани от Yarrow Shipbuilders (Яроу) през 1934 г., като старите котли са сменени с нови, този път осем на брой, скоростта на корабите се редуцира до 23,5 възела. Сменена с по-модерна е системата за управление на артилерийския огън а 76 mm оръдия са сменени с нови, японско производство, но вече като зенитна артилерия[1].

В периода от юли 1941 до януари 1942 г., двата крайцера са част от блокадата на залива Гуаякил във времето на Еквадорско-перуанската война[8]. През 1940-те години на крайцерите отново са направени промени сменени са мостиците им, а масивните мачти са заменени със сглобяеми. Зенитното въоръжение е усилено с добавянето на седем 50 калиброви картечници „Браунинг“, добавени са устройства за изстрелване на дълбочинни бомби за борба с подводници[1]. След влизането на Перу във Втората световна война, през 1944 г., те служат в бреговата охрана, като патрулни кораби. След края на войната са прекласифицирани в учебни кораби, впоследствие са превърнати на блокшиви преди да бъдат извадени от списъците на флота на 24 юни 1958 г. и са продадени за скрап[1].

Представители

More information Име, Заложен ...
Име Заложен[1] Спуснат на вода[2] Влиза в строй[2] Съдба[1]
„Алмиранте Грау“ 1905 г. 27 март 1906 г. 19 октомври 1906 г. продаден за скрап на 24 декември 1958 г.
Колонел Болонеси 1905 г. 24 септември 1906 г. 1 март 1907 г. продаден за скрап на 24 декември 1958 г.
Close

Вижте също

Коментари

  1. Префиксът е от на испански: Buque Armada Peruana – Кораб на перуанския флот.

Източници

Литература

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.