![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg/langbg-640px-Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg.png&w=640&q=50)
Крайовска спогодба (1940)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Крайовската спогодба е договор, подписан в град Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Кралство Румъния. За осъществяването му са съдействали преговорите между Германия и СССР следствие на пакта Рибенттроп-Молотов през 1939 г. Това е единственото трайно териториално разширение на България от периода на Втората световна война.
Тази статия е за договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. За примирието между България и комунистическата съпротива в Югославия вижте Крайовска спогодба (1944).
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg/640px-Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg.png)
Условията на спогодбата налагат на Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа („Cadrilater“, рум.) с размер 7 565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/87/Southern_Dobruja_ethnic_religious_1930.svg/640px-Southern_Dobruja_ethnic_religious_1930.svg.png)
88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Крайовската спогодба от 1940 г. е официално приета и одобрена от всички Велики сили, вкл. Германия, СССР и Италия. Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба (1940), по дипломатически път Южна Добруджа е опазена за България и 7 години по-късно, в края на Втората световна война.