From Wikipedia, the free encyclopedia
„Крадци на велосипеди“ (на италиански: Ladri di biciclette) е италиански неореалистичен филм от 1948 година, режисиран от Виторио Де Сика. Сценарият е адаптиран от Чезаре Дзаватини по едноименния роман на Луиджи Бартолини. Главните роли се изпълняват от Ламберто Маджорани и Енцо Стаиола.
Крадци на велосипеди | |
Ladri di biciclette | |
Режисьори | Виторио Де Сика |
---|---|
Продуценти | ПДС Продуциони Де Сика |
Сценаристи | Виторио Де Сика Чезаре Дзаватини Сузо Чеки д'Амико Джерардо Гуериери Оресте Бианколи Адолфо Франки |
В ролите | Ламберто Маджорани Енцо Стайола Лианела Карел |
Музика | Алесандро Чиконини |
Оператор | Карло Монтуори |
Монтаж | Ералдо Да Рома |
Жанр | драма |
Премиера | 24 ноември 1948 (Рим) |
Времетраене | 93 минути |
Страна | Италия |
Език | италиански |
Цветност | черно-бял |
Бюджет | $ 81 000 |
Приходи | $ 371 111 |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Крадци на велосипеди в Общомедия |
В основата си сюжетът представя беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия си велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.
Изпълнител | Роля |
---|---|
Ламберто Маджорани | Антонио Ричи |
Енцо Стаиола | Бруно Ричи, синът на Антонио |
Лианела Карел | Мария Ричи, съпругата на Антонио |
Джино Салтамеренда | Байоко |
Виторио Антонучи | крадец на колело |
Джулио Чиари | просяк [1] |
„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми на движението на Италианския неореализъм, започнато от Роберто Роселини с „Рим, открит град“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение Де Сика снима само на място в Рим и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля например се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.
През 1949 година Босли Краудър, филмов критик за „Ню Йорк Таймс“, дава положителна оценка на филма:
„ | Италианците отново ни изпратиха блестящ и смазващ филм с „Крадци на велосипеди“, печална драма за съвременния градски живот от Виторио Де Сика. Широко и пламенно приветстван от онези, които го видяха в чужбина (където вече спечели няколко награди от различни филмови фестивали), този сърцераздирателен филм за фрустрацията, който пристигна в [Световния театър] вчера, има изгледи да изпълни прогнозите за абсолютния си триумф тук. Още веднъж талантливият Де Сика, който ни даде разтърсващия „Шуша“, тази отчайващо трагична демонстрация на младежката поквара в следвоенен Рим, подхваща и остро обрисува с прости и реалистични изразни средства една голяма – всъщност, фундаментална и универсална – драматична тема. А тя е изолацията и самотността на малкия човек в този сложен социален свят, иронично благословен с институции, даващи утеха и предпазващи човечеството.[2] | “ |
Когато филмът отново излиза в края на 90-те години, Боб Греъм, филмов критик за „Сан Франсиско Кроникъл“, също пише положителни отзиви за него:
„ | Ролите се играят от неактьори – Ламберто Маджорани като бащата и Енцо Стаиола като угриженото момче, което понякога изглежда така, сякаш е миниатюрен мъж. Те внасят забележителна извисеност в непоколебимия поглед на Де Сика върху следвоенна Италия. Колелото на живота се върти и стрива хората на прах; мъжът, който в утрото жъне успех, до привечер е вече принизен. Невъзможно е да се въобрази тази история във форма, различна от тази на Де Сика. Новата черно-бяла репродукция има изключителен диапазон от сиви тонове, които стават все по-тъмни с напредването на живота.[3] | “ |
Филмът се представя по следния начин:
През 1952 година британското списание „Сайт Енд Саунд“ организира анкета с участието на филмови творци и критици, и съгласно резултатите „Крадци на велосипеди“ е избран за най-великия филм на всички времена. В анкета сред режисьорите, отново организирана от същата медия – този път през 2002 година, той заема шеста позиция. Определен е от Британския филмов институт за един от 10-те най-добри филма, които трябва да се видят преди навършването на 14 години. Ватиканът го определя за един от най-добрите филми, представящи хуманистичните ценности.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.