Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г.

Quick Facts Информация, Абревиатура ...
Конституционен съд на България
Thumb
Thumb
Седалището на КС се намира в сградата на Министерски съвет
Информация
АбревиатураКС
Основан1991 г.
Типконституционен съд
Юрисдикция България
СедалищеСофия
Състав12 съдии
Назначаванена квотен принцип:
Служба9 години
СтатутКонституция на Република България
Уебсайтwww.constcourt.bg
Конституционен съд на България в Общомедия
Close

История

При приемането на първата конституция на Третата българска държава – Търновската – подобен орган не съществува никъде в Европа, а при приемането на втората и третата (т. нар. „Димитровска“ и „Живкова“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, приемащо законите. При приемането на Конституцията на Република България, през 1991 г. подобно на конституционния съд в други демократични държави, се предвижда независим орган, който да се изказва по такива въпроси. Първият състав на Конституционния съд на България е избран през септември 1991 г.[1] и взема първите си две решения до края на същата година.

Функции

Съгласно чл. 149 – 152 от Конституцията функциите на КС са следните:

На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.

На второ място КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за „кухи структури“ в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.

Следващата функция на КС е описана в чл. 149, ал. 1, т. 3, който гласи: „... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи“. На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.

Четвъртата функция на КС се оказва много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: „... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата „преди ратификация“, което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор трябва да не е влязъл в сила за Република България.

На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“ От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.

Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепрезидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1, т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление – държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).

Състав

Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.[2]

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.[3]

Настоящ състав

В периода 2021 – 2024 година съдът включва II състав от IV мандат:[2][4]

More information Съдия, Начало на мандата ...
СъдияНачало на мандатаИзбран от
Филип Димитров2015Президент
Мариана Карагьозова-Финкова2015Президент
Константин Пенчев2015Народно събрание
Таня Райковска2015ВКС и ВАС
Атанас Семов2018Президент
Красимир Влахов2018Народно събрание
Надежда Джелепова2018ВКС и ВАС
Павлина Панова (председател)2018ВКС и ВАС
Янаки Стоилов2021Президент
Соня Янкулова2021ВКС и ВАС
Десислава Атанасова2024Народно събрание
Борислав Белазелков2024Народно събрание
Close

Предишни състави[2]

Първи мандат

I мандат, първи състав 1991/1994 г.
I мандат, втори състав 1994/1997 г.
I мандат, трети състав 1997/2000 г.

Втори мандат

II мандат, първи състав 2000/2003 г.
II мандат, втори състав 2003/2006 г.
II мандат, трети състав 2006/2009 г.

Трети мандат

III мандат, първи състав 2009/2012 г.
III мандат, втори състав 2012/2015 г.
III мандат, трети състав 2015/2018 г.
IV мандат, първи състав 2018 – 2021 г.

Председатели

More information №, Председател ...
№ Председател Портрет Мандат Статут
ДатиДни
1Асен Димитров Манов (1)3 октомври 1991 – 18 октомври 1994първи мандат
Асен Димитров Манов (2)18 октомври 1994 – 14 октомври 1997втори мандат
2Живко Стоянов Сталев14 октомври 1997 – 19 октомври 2000първи мандат
3Христо Веселинов Данов19 октомври 2000 – 17 февруари 2003първи мандат
4Неделчо Крумов Беронов (1)17 февруари 2003 – 28 февруари 2003временен
5Румен Петров Янков (1)28 февруари 2003 – 28 октомври 2003временен
6Неделчо Крумов Беронов (2)28 октомври 2003 – 3 октомври 2006първи мандат
7Васил Стоянов Гоцев3 октомври 2006 – 8 ноември 2006временен
8Румен Петров Янков (2)8 ноември 2006 – 9 октомври 2009първи мандат
9Димитър Великов Токушев (1)9 октомври 2009 – 16 ноември 2009временен
10Евгени Петров Танчев16 ноември 2009 – 15 ноември 2012първи мандат
11Цанка Тодорова Цанкова16 ноември 2012 – 3 март 2013временен
12Димитър Великов Токушев (2)4 март 2013 – 11 ноември 2015първи мандат
13 Борис Владимиров Велчев (1)16 ноември 2015 -14 ноември 2018първи мандат
14 Борис Владимиров Велчев (2)14 ноември 2018 – 15 ноември 2021втори мандат
15 Павлина Стефанова Панова 16 ноември 2021 – първи мандат
Close

Източници

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Chrome
Wikiwand for Chrome
Edge
Wikiwand for Edge
Firefox
Wikiwand for Firefox