Констанций I Хлор

Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан е с прозвището Хлор („бледния“).

Констанций I Хлор
54-ти император на Римската империя
Скулптурно изображение на Констанций Хлор (Пушкински музей)
Управление	293–305 (като цезар) 305–306 (като август)
Наследник	Константин I
Лични данни
Роден	250 г. Илирик, дн. Хърватия
Починал	25 юли 306 г. (56 г.) Еборак, дн. Йорк, Англия
Семейство
Баща	Eutropius
Майка	Claudia
Брак	Елена (до 293 г.) Теодора (сл. 293 г.)
Потомци	Константин Далмаций Юлий Констанций Констанция Евтропия Анастасия
Констанций I Хлор в Общомедия

Констанций вероятно произхожда от заможно и знатно семейство на илирийци – според Historia Augusta баща му е офицер от Дардания, а майка му е племенница на император Клавдий II Готски. Родом е от Найсус, Горна Мизия – днешния град Ниш в Сърбия. Служи като офицер и трибун в армията на Аврелиан, отличава се по времето на Кар, след което е назначен за преториански префект на император Максимиан. Като такъв той се отличава във войната с алеманите по р. Рейн през 288 година.

Когато Диоклециан организира Тетрахията, заповядва на западния си колега Максимиан да осинови и издигне Констанций в ранг цезар (1 март 293 г.) като негов съимператор, докато на свой ред Диоклециан прави същото с Галерий. Било предвидено след определен период от време старшите августи Диоклециан и Максимиан да абдикират и да бъдат наследени от младшите цезари Галерий и Констанций.

Като цезар Констанций трябва да се разведе с предишната си съпруга Елена, от която има син (бъдещия император Константин Велики), за да се ожени за Теодора, дъщеря на Максимиан. От нея той има много деца: Далмаций, Юлий Констанций, Ханибалиан, Констанция, Анастасия и Евтропия.

Съуправление

Констанций Хлор е назначен да управлява западните провинции – Галия, Германия и Реция. През 293 г. е натоварен със задачата да отблъсне нападението на британския узурпатор Караузий в Северна Галия при което последния е убит. В 296 г. Констанций цезар нахлува в Британия, побеждава узурпатора Алект и отново присъединява провинцията към Римската империя. По-голямата част от своето властване прекарва на острова, превръщайки Еборак (дн. Йорк) в свое седалище. Той също така поправя Адриановия вал, разрушен от варварите. По-късно отново води победни битки – срещу алеманите през 298 г. и срещу франките през 300 г.

Летописците от времето са единодушни, че Галия не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, според Евтропий: „галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан“.

Констанций е толерантен към християните, част от които съставят неговото обкръжение, макар че самият той не е християнин. По време на големите гонения, започнати през 303 г., в неговите земи религиозните едикти на Диоклециан практически почти не се изпълняват – формално са съборени само няколко църкви, а самите вярващи не били подложени на репресии. По стечение на обстоятелствата, а и поради отдалечеността му от резиденцията на старшия август, Констанций успява да води неправолинейна и донякъде самостоятелна вътрешна политика, благодарение също и на своята дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като августи на 1 май 305 г., след публичната абдикация на старшите августи.

Благодарение на машинациите на Галерий и Максимиан, мнението на Констанций не било взето предвид при номинирането на новите цезари. Галерий принуждава колегата си да се откаже от владенията в Африка и Италия, които му се полагали по право, освен това за нови цезари назначава само свои приближени – Север II и Максимин Дая. Според християнските хронисти, Галерий пренебрегвал и се стремял да изолира западния съимператор, а може би е планирал и свалянето му от власт. Той трябва също да изпрати сина си Константин като заложник при Галерий.

Фолис на Констанций Хлор

Констанций I Хлор умира в Еборакум (Йорк) на 25 юли 306 г., по време на поход срещу скотите и пиктите в Северна Британия, само година и три месеца откакто е обявен за август. Причините за смъртта му са неясни – болест или усложнение от рана, получена от отровна стрела. Малко преди това синът му Константин е избягал при него и получава в наследство властта на провинциите Британия и Галия. В империята назрявал конфликт, който предстояло да доведе до края на тетрархията въведена от Диоклециан.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Констанций I Хлор

• DiMaio, Robert, „Констанций I Хлор (305-306 от н.е.)

Римски императори
Диоклециан (284 – 305) и Максимиан (285 – 305)	Констанций I Хлор(293 – 306), съимператор с Галерий, (293 – 311) Север II, цезар и Максимин Дая, цезар	Константин I (306 – 337) и Галерий (305 – 311)
Римска империя