![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/BnF_MS_Gr510_folio_440_recto_-_detail_-_Constantine%2527s_Vision_and_the_Battle_of_the_Milvian_Bridge.jpg/640px-BnF_MS_Gr510_folio_440_recto_-_detail_-_Constantine%2527s_Vision_and_the_Battle_of_the_Milvian_Bridge.jpg&w=640&q=50)
Константин I и християнството
From Wikipedia, the free encyclopedia
По време на управлението на римския император Константин I (306 – 337), християнството започва да се превръща в основната религия на империята.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/BnF_MS_Gr510_folio_440_recto_-_detail_-_Constantine%27s_Vision_and_the_Battle_of_the_Milvian_Bridge.jpg/640px-BnF_MS_Gr510_folio_440_recto_-_detail_-_Constantine%27s_Vision_and_the_Battle_of_the_Milvian_Bridge.jpg)
Историците остават несигурни относно причините, заради които Константин предпочита християнството. Теолозите и историците често спорят за това коя точно ранна форма на християнството е била поддържана от императора. Няма консенсус между учените за това дали той е приел религията на майка си, Елена Константинополска докато е млад или, както твърди Евсевий Кесарийски, я насърчил да приеме неговата религия. Според Евсевий, през октомври 312 г. Константин има видение на кръст в небето, с изписани думите ἐν τούτῳ νίκα (под този знак ти ще победиш), което го подтиква да приеме християнството. В последвалата битка на Милвийския мост в Рим Константиновите войници побеждават войските на Максенций, което е кулминацията на шестгодишния спор между двамата за титлата август на Запада.
Константин управлява Римската империя като единствен император през по-голямата част от времето си на престола. Според някои учени, основната му цел е да получи всеобщо одобрение и покорство от всички класи и вярва, че християнството е най-подходящо за политическа пропаганда и трябва да се съчетава с императорския култ. Несъмнено по време на императорите от Константиновата династия християнството се разпространява значително, ставайки държавна религия на Римската империя. Дали Константин искрено е приел християнството, или е останал лоялен на езичеството, е повод за дебат сред историците. Формалното му приемане на християнството през 312 е почти всепризнато сред учените, въпреки че е покръстен чак през 337 г. на смъртното си легло от арианския свещеник Евсевий Никомидийски; истинските причини за това остават неясни и също са повод за спорове. Според историка Ханс Полсандър, приемането на християнството от страна на Константин е просто още един инструмент, който той използва, за да запази империята цяла и под контрол.
Решението на Константин да спре гоненията на християните е решаващ момент в ранното християнство, понякога споменавано като триумф на църквата. През 313, Константин и Лициний издават Медиоланския едикт, разрешавайки християнското богослужение. Константин се превръща в голям закрилник на църквата и е почитан като светец и равноапостол от Православната църква, Нехалкедонските църкви и Източнокатолическите църкви.