Коксов газ
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Коксовият газ представлява горим газ, генериран по време на дестилация на сухи въглища, тоест при нагряване без достъп на въздух до 900 – 1100 °С. Този газ съдържа много ценни вещества. В допълнение към водорода, метана, въглеродните оксиди,[1] неговият състав включва изпарения от катран, бензен, амоняк, сероводород.
През 1867 г. немският инженер Кнаб изгражда пещи с улавяне на коксуващи продукти. В средата на 1850-те години се смята, че улавянето на химични продукти за коксуване влошава качеството на кокса. Въпреки това, след изграждането на пещите Кнаб, в много коксови заводи се изграждат инсталации за улавяне.[2] До 1941 г. Съветският съюз произвежда 21,12 милиона тона кокс годишно. В басейните на Кузнецк и Караганда са разработени нови находища на коксуеми въглища, а източната част на страната произвежда 25% от всички кокс и химически продукти.
Основният потребител на коксовия газ е металургията, по-голямата част от коксовите заводи се намират в или близо до металургичните предприятия. В тази индустрия 50 – 60% от общото предлагане е включено в работилници на открито огнище. Коксовият газ се използва за осветление, както и като гориво в двигатели с вътрешно горене.[1][3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
