Козимо де Медичи
господар на Флоренция / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи (на италиански: Cosimo di Giovanni de 'Medici), наречен Козимо Стари (на италиански: Cosimo il Vecchio) или Баща на родината (на латински: Pater Patriæ; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи. Въпреки че никога не е имал важна длъжност в града (който институционно си остава република), той би могъл да се счита за най-значимият човек на Флоренция след смъртта на баща му Джовани (от когото получава икономическо наследство), особено след славното му завръщане от изгнание през 1434 г.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Козимо де Медичи.
Козимо Стари | |
господар де факто на Флоренция | |
Управление | 6 oктомври 1434 – 1 август 1464 |
---|---|
Наследник | Пиеро Подагрения |
Лични данни | |
Роден | 27 септември 1389 г.
|
Починал | |
Погребан в | Параклиси на Медичите, Базилика „Сан Лоренцо“, Флоренция |
Пълно име | Козимо ди Джовани де Медичи |
Други титли | Гонфалониер на правосъдието, Приор на изкуството на обмяната |
Религия | Католицизъм |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Медичи |
Баща | Джовани ди Бичи |
Майка | Пикарда Буери |
Брак | Контесина де Барди |
Потомци | Пиеро Подагрения Джовани Карло (незаконен) |
Герб | |
Козимо Стари в Общомедия |
Благодарение на своята умерена политика той успява да запази властта повече от тридесет години до смъртта си, управлявайки държавата тихомълком чрез доверените му хора и така позволява консолидирането на семейството му в управлението на Флоренция. Умел дипломат, Козимо успява да преобърне италианските политически съюзи след смъртта на Филипо Мария Висконти, като кара Флоренция да се съюзи с нейния стар съперник Милано (начело с неговия приятел Франческо Сфорца) срещу Венецианската република, слагайки край на десетилетните италианска войни с подписването на Мира от Лоди през 1454 г.
Любител на изкуствата, Козимо инвестира голяма част от огромното си лично богатство (благодарение на много внимателното управление на семейната банка ), за да разкраси и направи родния си град славен, призовавайки художници и строейки обществени и религиозни сгради. Със страст към хуманистичната култура, той основава Неоплатоническата академия и подкрепя теоретичната посока на Флорентинския хуманизъм през втората половина на XV век. За гражданските му заслуги ден след смъртта му Синьорията го провъзгласява за Pater patriæ, т.е. „баща на родината“. Славата на Козимо продължава да бъде като цяло положителна през вековете, тъй като неговото управление на Флорентинската република полага основите на Златния век, който достига своя връх при управлението на неговия внук Лоренцо Великолепни.
Основоположник е на клона на Медичите, наречен Кафаджоло (Cafaggiolo).
Има славата на меценат на културата и изкуството. През 1439 г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през 1444 г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Това е революционна за времето си крачка, тъй като дотогава само църквата е разпространявала писменото знание. По негово нареждане се правят и много преводи. Козимо де Медичи нарежда във Флорентинския университет да се преподава старогръцки език и така той става първото място от 700 години, където се изучава старогръцки. Той създава и академия за изучаване на Платонизма и Питагорейството. Козимо наема младия Микелоцо да създаде двореца Медичи. Той е меценат на Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело, чиито творби „Давид“ и „Юдит и Олоферн“ са поръчки на Медичите.