Клод I дьо Гиз
From Wikipedia, the free encyclopedia
Клод I Лотарингски (20 октомври 1496, Конде, Лотарингия – 12 април 1550, Жоанвил, Шампан) – граф д'Омал (1508), титулярен граф дьо Гиз (1508 – 1520), граф дьо Гиз (1527), барон д’Елбьоф, дьо Майен и дьо Жоанвил (1508), 1-ви херцог дьо Гиз (1528), пер на Франция (1528). Френски военен деятел и основател на дом Гиз.
Клод I дьо Гиз Claude de Lorraine | |
1-ви херцог дьо Гиз | |
Роден |
20 октомври 1496 г.
|
---|---|
Починал |
Жоанвил, Шампан |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дьо Гиз[1] |
Баща | Рене II |
Братя/сестри | Антон II (Лотарингия)[1] |
Деца | Мари дьо Гиз[2] Франсоа І дьо Гиз[2] |
Клод I дьо Гиз в Общомедия |
Клод се ражда в Лотарингия, възпитава при двора на краля на Франция. През 1506 година крал Луи ХII „му предоставя права на френско гражданство“, впоследствие противниците на Гизите използват този факт за названието техния дом като чуждестранен. Действително, херцозите на Лотарингия, владеещи погранични земи, са едновременно васали и краля на Франция, и императора на Свещената Римска империя.
Врез 1525 година Франсоа I го изпраща да защитава източните граници на кралството, с което Клод Гиз се справя успешно с помощта на своя старши брат Антоан, херцог на Лотарингия. Охраната на източната граница не позволява на Гиз да участва в битката при Павия (1525), завършила с катастрофа и пленяване на краля на Франция.
След връщането си от плен Франсоа I от благодарност за неговото мъжество и лоялност, въздига владенията на Гиз в херцогство-перство (1528).
Наследник на Клод е големият му син Франсоа I дьо Гиз (24 февруари 1519 – 18 февруари 1563), 2-ри херцог дьо Гиз, глава на католиците.