Клизма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Клизма се нарича процедура, при която се налива течност в дебелото черво през ануса. Тя е била позната още във времето на древна Шумерия, Вавилония, Индия, Гърция, Китай. Индианците и африканците също са я прилагали, използвайки торбичка от животински мехур и кух кокал за накрайник. Предколумбовите южноамериканци са използвали латекс за първите гумени мехове и маркучи за клизма.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Древните египтяни широко са използвали клизмата в медицинската си практика, за което сочат много открити писания по темата. В някои техни диаграми на тялото анусът е свързан към сърцето.
Гърците са писали за прословутата чистоплътност на египтяните, което включвало вътрешно прочистване и обновяване на храносмилателната им система с прилагане на клизма. Херодот (II.77) казва, че са я прилагали 3 дни поред всеки месец или в интервали от по 3 – 4 дни, както казва по-късният историк Диодорус. Египтяните казвали на чужденците, че правят това, защото вярват, че „болестите се пораждат от излишъците в храната“.
В предреволюционна Франция ежедневна клизма след вечеря била общоприета. Тя се смятала не само за евтин и достъпен начин за поддържане на жизнеността и здравето, но и била използвана за добро телосложение.
Клизмата може да се приеме по различни причини -- лечение за облекчаване при запек, с медицинска цел, като част от алтернативна терапия а също и с еротична цел. В редки случаи клизма може да се използва за захранване при хора, които не могат да поемат храна.