Киликийско арменско царство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Киликийското арменско царство (на класически арменски: Կիլիկիոյ Հայկական Թագաւորութիւն, което не трябва да се бърка с Арменското царство от античността) е историческа държава, сформирала се през Средновековието от арменски (и не само) преселници, бягащи от селджукската инвазия в Армения. Царството е разположено по брега на Алексендретския залив в днешна южна Турция и остава независимо в периода между 1078 и 1375.
Киликийско арменско царство Կիլիկիոյ Հայկական Թագաւորութիւն | |
1078 – 1375 | |
Карта на Киликия (1199 – 1375) | |
Континент | |
---|---|
Столица | Тарс, Сис |
Официален език | арменски, латински, гръцки и арабски |
Религия | Арменска апостолическа църква |
Форма на управление | монархия |
Площ | |
40 000 km² | |
| |
Днес част от | Турция |
Киликийско арменско царство в Общомедия |
Царството е основано от династията на Рубенидите. Тяхна столица първоначално е град Тарсус, а впоследствие столицата е преместена в Сис. Киликия се превръща в силен съюзник на европейските кръстоносци, и става бастион на християнството в Ориента. Също така се превръща и в център на развитието на арменската култура, тъй като по това време древна Армения е под чужда власт.