Кемеровска област

Кемеровска област е субект на Руската федерация, в Сибирския федерален окръг^[1]. Площ 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Административен център град Кемерово. Разстояние от Москва до Кемерово 3482 km.

Кемеровска област Кемеровская область — Кузбасс
Субект на Руската федерация
Кемеровска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Кемерово
Площ	95 725 km²
Население	2 695 028 души (2017) 28,2 души/km²
Адм. център	Кемерово
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Аман Тулеев
Часова зона	UTC +7
МПС код	42
Официален сайт	ako.ru
Кемеровска област в Общомедия

Историческа справка

Първото руско селища в региона е Кузнецкия острог (укрепено селище), което възниква през 1618 г., от 1931 г. град Новокузнецк. През 1698 г. е основано Кийското укрепено селище, а през 1856 г. село Кийское е преименувано в град Мариинск. На 26 януари 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е образувана Кемеровска област, която е отделена от състава на Новосибирска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Кемеровска област се намира в Азиатската част на Русия, в Южен Сибир. На север граничи с Томска област, на североизток – с Красноярски край, на изток – с Република Хакасия, на юг – с Република Алтай, на югозапад – с Алтайски край и на запад – с Новосибирска област. В тези си граници заема площ от 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ).^[2]

Релеф

Областта е разположена на границата между Западносибирската равнина и планините на Южен Сибир. Голяма част от територията ѝ е заета от Кузнецката котловина, намираща се между планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m) на изток и възвишението Салаирски кряж на запад, което се характеризира с плоски форми на релефа и само отделни върхове достигат до 590 m. Релефът на Кузнецката котловина е предимно равнинен, на места набразден от суходолия и оврази. Крайният юг на областта представлява обширна територия заета от средновисоките планини на историческата област Горна Шория.^[2]

Климат

Климатът в областта е континентален. Зимата е продължетелна със средна януарска температура от -17 до 20 °C, лятото е кратко, но топло със средна юлска температура от 17 до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 300 до 500 mm в Кузнецката котловина и до 900 mm в околните планини. Вегетационния период (минимални денонощни температури над 5 °C) е от 137 до 160 дни.^[2]

Води

На територията на Кемеровска област протичат 32 109 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 76 479 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Най-голямата река в областта е Том (десен приток на Об), която пресича цялата ѝ територия от югоизток на северозапад на протежение от 485 km. В река Том се вливат реките: леви – Мрас Су, Кондома и др.; десни – Уса, Горна, Средна и Долна Терс, Тайдон и др. В западната част преминават най-горните течения на реките Чумиш и Иня (десни притоци на Об), а на североизток протичат реките Кия и Яя, леви притоци на река Чулим, която също е десен приток на Об.^[3]

Речната система на областта е неравномерно развита, като най-голяма е гъстота ѝ в предпланинските и планински източни и южни райони, а най-малка – в равнинните части. Реките имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (50 – 80%) и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват обикновено през ноември или началото на декември, а се размразяват в началото или средата на април.^[3]

В областта има около 850 езера с обща площ 101 km², като само 5 от тях са с площ над 1 km². Езерата в областта са предимно крайречни, а в планината Кузнецки Алатау са разположени малки планински карстови езера. Най-голямото естествено езеро в Кемеровска област е Болшой Берчикул (25 km²) в североизточната част. Най-голямото изкуствено езеро е Беловското водохранилище (13,6 km²).^[3]

Почви, растителност

Кемеровска област се дели на северозападна – степна и южна и югоизточна – горска зона. Преобладаващите почви са черноземните и сивите горски, заемащи безлесните пространства по плоските и широки вододели и техните полегати склонове. По дъната на долините са развити блатни и ливадни почви. В планинските райони са разпространени планински-горски, планинско-ливадни и планинско-тундрови почви.^[2]

Преобладаващата растителност е горската и лесостепната. Горите покриват 4,5 млн.ха, като 56% са иглолистни, а 44% – широколистни. В лесостепните райони на Кузнецката котловина залесеността е под 10% и е представено от бреза и осика. На североизток залесеността се увеличава до 25% и е представена от същите видове. Основните горски масиви са съсредоточени в планината Кузнецки Алатау, във възвишението Салаирски кряж и в планинската област Горна Шория.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Кемеровска област е наброявало 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Гъстота 30,4 души/km². Кемеровска област е една от най-урбанизираните области в Русия, като около 70% от населението ѝ живее в някои от 9^-те големи града.

Административно-териториално деление

Карта

Муниципални райони

Юргински Яшкински Яйски Ижморски Мариински Тяжински Чебулински Тисулски Крапивински Кемеровски Топкински Промишленовски Ленинск-Кузнецки Гуревски Беловски Новокузнецки Прокопевски Таштаголски Центрове на градски окръзи (червени точки и цифри): Юргински Тайгински Анжеро-Судженски Березовски Кемеровски Ленинск-Кузнецки Полисаевски Беловски Краснобродски Киселовски Прокопевски Новокузнецки Мисковски Междуреченски Осинниковски Калтански

В административно-териториално отношение Кемеровска област се дели на 16 областни градски окръга, 18 муниципални района, 20 града, в т.ч. 19 града с областно подчинение и 1 град (Салаир) с районно подчинение и 23 селища от градски тип, в т.ч 1 сгт с областно подчинение (Краднобродски).

Административно-териториално деление на Кемеровска област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Кемерово (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Юрга	45	81 733	гр. Юрга	81 733	143
2. Тайга	553	26 013	гр. Тайга	24 183	118
3. Анжеро Судженск	340	77 666	гр. Анжеро Судженск	71 787	115	Руднични
4. Березовски	82	48 944	гр. Березовски	46 859	27
5. Кемерово	282	556 820	гр. Кемерово	556 820
6. Ленинск Кузнецко	113	99 037	гр. Ленинск Кузнецки	96 921	131
7. Полисаево	49	29 466	гр. Полисаево	26 510	19
8. Белово	219	128 100	гр. Белово	72 843	170	Бачатски, Грамотеино, Инской, Нови Городок
9. Краснобродски	133	14 371	сгт Краснобродски	11 715	213
10. Киселевск	292	96 237	гр. Киселевск	90 980	240
11. Прокопевск	228	196 406	гр. Прокопевск	196 406	269
12. Новокузнецк	424	552 445	гр. Новокузнецк	552 445	308
13. Миски	729	43 780	гр. Миски	41 628	350
14. Междуреченск	7323	99 896	гр. Междуреченск	97 895	370
15. Осинники	71	47 820	гр. Осинники	43 008	350
16. Калтан	98	30 261	гр. Калтан	20 947	338
Муниципални райони
1. Юргински	2510	21 674	гр. Юрга		143
2. Яшкински	3484	26 248	сгт Яшкино	13 884	190
3. Яйски	2760	18 147	сгт Яя	10 810	277
4. Ижморски	3610	11 395	сгт Ижморски	4879	293
5. Мариински	5607	54 977	гр. Мариинск	39 091	367
6. Тяжински	3531	22 670	сгт Тяжински	10 121	427	Итатски
7. Чебулински	3780	14 536	сгт Верх Чебула	4584	392
8. Тисулски	8060	21 383	сгт Тисул	7801	476	Белогорск, Комсомолск
9. Крапивински	6930	23 473	сгт Крапивински	7373	87	Зеленогорски
10. Кемеровски	4300	47 130	гр. Кемерово
11. Топкински	2690	43 862	гр. Топки	27 963	38
12. Промишленовски	3083	47 844	сгт Промишленая	17 821	220
13. Ленинск Кузнецки	2356	21 847	гр. Ленинск Кузнецки		131
14. Гуревски	2180	40 444	гр. Гуревск	23 089	198	гр. Салаир
15. Беловски	3184	27 595	гр. Белово		170
16. Новокузнецки	13 290	50 493	гр. Новокузнецк		308
17. Прокопевски	3500	30 988	гр. Прокопевск		269
18. Таштаголски	11 383	53 041	гр. Таштагол	23 107	463	Каз, Мундибаш, Спаск, Темиртау, Шерегеш

Икономика

Кемеровска област е важен индустриален регион в Русия. Тук се намират едни от големите въглищни басейни. В южната част на областта е силно развита металургията и въгледобива, също и машиностроенето.

В северната част е по-развито земеделието. Областта има силно развита железопътна мрежа, включително и преминаването и на Транссибирската железница.

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици; зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци. Разполага с пчеларство.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1599[4]	1447[5]	1275,6	1141,6[5]	1065,3[6]	1037,1	971,7[6]

Почести

Малката планета 2140 Кемерово открита през 1970 г. от съветския астроном Тамара Михайловна Смирнова е кръстена на Кемеровска област.^[7]

Известни жители на Кемеровска област

• Маша Распутина – певица
• Алексей Леонов – космонавт

Източници

1. Самойлова Г.С., Королёк Т.Л. Горячко М.Д., Бобров В.В., Мить А.А., Прокинова А.Н., Грачёва С.М. Кемеровска област (Кемеровская област) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-27 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кемеровска област
3. ((ru)) «Вода России» – Кемеровска област
4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
5. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
6. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
7. Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 173.

Външни препратки

• Официален сайт на Администрацията на Кемеровска област Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
• История на териториалното деление Архив на оригинала от 2007-07-16 в Wayback Machine.
• Муниципална реформа
• Кемеровска област – карти и снимки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кемеровской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​