Каспар Давид Фридрих
германски художник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Каспар Давид Фридрих (на немски: Caspar David Friedrich) е германски художник, един от най-изявените представители на романтизма. Най-прочути са алегоричните му пейзажи от средния период в творчеството му, в които са включени замислени силуети на фона на нощно небе, утринна мъгла, безплодни дървета или готически руини. Главният му интерес като художник е съзерцаването на природата. Неговите често символични и анти-класически творби се стремят да придадат личен, емоционален отговор на естествения свят. Картините на Фридрих поставят човека в умалена перспектива насред обширни пейзажи, в които фигурите са смалени до размер, който, според историка Кристофър Джон Мъри, кара „гледащия да се взре към метафизичните им измерения“.
Каспар Давид Фридрих Caspar David Friedrich | |
германски художник | |
Портрет на Каспар Давид Фридрих от Герхард фон Кюгелген | |
Роден |
5 септември 1774 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Дрезден, Федерална република Германия |
Етнос | Германци[1] |
Религия | лутеранство |
Националност | немец |
Учил в | Грайфсвалдски университет |
Кариера в изкуството | |
Стил | Романтизъм |
Жанр | пейзажна живопис,[2] Битова живопис,[2] портрет[2] |
Академия | Кралска академия по изкуства (Копенхаген) |
Учители | Кристиан Аугуст Лоренцен Йенс Юел |
Направление | живопис |
Известни творби | „Странник над море от мъгла“ (ок. 1818 г.) |
Патрон | княз Николай Павлович |
Повлиял | Юхан Дал, Арнолд Бьоклин, Архип Куинджи, Иван Шишкин, Макс Ернст, Пол Неш, Марк Ротко, Герхард Рихтер, Анселм Кифер |
Семейство | |
Баща | Адолф Готлиб Фридрих |
Съпруга | Каролине Фридрих |
Деца | Адолф Фридрих |
Подпис | |
Каспар Давид Фридрих в Общомедия |
Фридрих е роден на 5 септември 1774 г. в Грайфсвалд (Шведска Померания) и там започва обучението си като младеж. Учи в Копенхаген до 1798, когато се установява в Дрезден. Израства в период, през който в Европа нараства разочарованието от материалистическото общество, което води до изпъкване на духовността. Тази смяна на идеалите често се изразява в преоценка на естествения свят и творци като Фридрих, Джоузеф Търнър и Джон Констабъл започват да изобразяват природата като „божествено творение, противопоставено на хитростта на човешката цивилизация“.
Творбите на Фридрих му донасят признание още в ранните му години и съвременниците му като френския скулптор Давид Д'Анжер говорят за него като за човек, открил „трагедията на пейзажа“. Въпреки това картините му стават непопулярни през последните му години и той умира в нищета и според думите на историка Филип Милър „полулуд“. С приближаването на Германия към модернизацията в края на 19. век се заражда ново усещане в изкуството и на замислените изображения на Фридрих се гледа като на продукт на отминала епоха. В началото на 20. век той отново излиза на преден план, като през 1906 г. е организирана изложба на 32 негови картини и скулптури в Берлин. През 20-те години експресионистите преоткриват неговото творчество, а през 30-те и началото на 40-те сюрреалистите и екзистенциалистите често черпят идеи от тях. Възходът на нацизма в началото на 30-те също води до нарастване на популярността на Фридрих, но това е последвано от силен упадък, тъй като картините му започват да се асоциират с нацисткото движение като погрешно им се придава националистки аспект.