австрийско-британски философ From Wikipedia, the free encyclopedia
Карл Раймунд Попър (на немски: Karl Raimund Popper) е австрийско-британски[2] философ и общественик.[3][4] Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него „Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за „истина“, а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир“.
| Карл Попър Karl Raimund Popper | |
| австрийско-британски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 септември 1994 г.
|
| Погребан | Виена, Австрия |
| Учил във | Виенски университет[1] Кеймбриджки университет Виенски университет[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Критически рационализъм |
| Интереси | Епистемология, философия на науката, логика, политическа философия, метафизика |
| Идеи | фалсифицируемост |
| Текстове | The Logic of Scientific Discovery (1959) The Open Society and Its Enemies (1945) |
| Карл Попър в Общомедия | |
Карл Попър е написал една автобиография,[5] която се приема без уговорки. Роден е на 28 юли 1902 г. във Виена по времето, когато тя е столица на Австро-Унгарската империя. Родителите му са от еврейски произход, но са приели протестантството. Баща му, адвокат и преподавател във Виенския университет, притежавал библиотека с над 10 000 тома.[6] Преди още да завърши гимназия, Попър започва да слуша лекции в университета. След матурата се записва и завършва с правото да преподава в училище, но междувременно работи. В 1928 г. защитава докторат при психолога Карл Бюлер. Скоро след това се оженва, но със съпругата си решават да нямат деца.
Още като докторант по психология Попър се свързва с участниците във Виенския кръг (или кръжок), но никога не става негов член. Въпреки това първата книга, която пише, „Двата основни проблема на теорията на познанието“,[7] е публикувана през 1934 г. в поредицата издания на кръжока.
През следващите години работи като самостоятелен изследовател в Лондон и по-нататък намира преподавателско място в Нова Зеландия, където пребивава до 1945 г. Там пише и влиятелната си политическа книга „Отвореното общество“. През 1946 г. е назначен в Лондонското училище по икономика, където преподава до пенсионирането си през 1969 г. В същото време философските среди, в които се цени неговата работа, са предимно в Кеймбридж, и още през есента на 1946 г. Попър е поканен за една лекция, на която влиза в станала известна дискусия с Лудвиг Витгенщайн.[8] През 1947 година е сред основателите на Обществото „Мон Пелерен“. Попър продължава активната си дейност до последните си дни.
Умира на 17 септември 1994 г. в Лондон, но е погребан в Австрия. През последните десетилетия на своя живот Попър получава световно признание и става носител на редица престижни награди и титли.
Принципът на фалсифицируемостта гласи, че ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тя е псевдонаучна. Казано с други думи, ако не съществува експеримент, който да покаже че теорията е невярна, то тя е псевдонаучна. Тук възниква въпросът: допуска ли теорията за фалсифицируемостта възможността да бъде опровергана. Възможен ли е експеримент, който да покаже нейната неистинност. Ако няма такъв експеримент, то според същата тази теория тя е ненаучна.
Чрез принципа на фалсифицируемостта Карл Попър изразява своето схващане за истината:
| „ | ....не ме интересуваше дали дадена теория е истинна, нито кога се смята за приемлива... Аз исках да разгранича псевдонауката от науката, знаейки добре, че първата греши, а втората понякога може да се натъкне на истината.[9] | “ |
,_Nr._104_bust_(bronze)_in_the_Arkadenhof_of_the_University_of_Vienna-2485.jpg)
Попър подкрепя теорията на Айнщайн във връзка с факта, че тя посочва събития, които биха могли да протекат съобразно нейните предсказания, но и биха могли да я опровергаят. Подкрепя още Зигмунд Фройд и Алфред Адлер, тъй като счита, че техните теории практически обхващат всичко, което може да се случи в тяхната сфера на действие. Оттук той стига до извода, че:
Грешките според Попър са двойствени същности, които могат при едни и същи обстоятелства да се оказват истинни или неистинни. С помощта на тази теория:[11]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
