Карл Ларсон

Карл Улов Ларсон (на шведски: Carl Olof Larsson) е шведски художник, считан за най-известния шведски живописец. Неговите идилични платна, акварели и рисунки изобразяват живота на семейството му. Той заедно с жена си Карина поставят една тенденция за шведския дом, която достига дори в наши дни, особено за жителите на Швеция. В някои сайтове се споменава, че ИКЕА са взели стила си от неговите рисунки – деца със сламен цвят на косите, тичащи върху раирани килими, постлани върху необработени чамови подове. Домът, в който са живели в Сундборн, днес е превърнат в музей. Ларсон става широко известен през 1909 година със своята книга „Дом под слънцето“, която тогава е бестселър.

Карл Ларсон Carl Olof Larsson
шведски художник
Автопортрет, 1895 г.
Роден	28 май 1853 г. Стокхолм, Швеция
Починал	22 януари 1919 г. (65 г.) Фалун, Швеция
Националност	Швеция
Карл Ларсон в Общомедия

Биография

Роден е на 28 май 1853 година в Стокхолм, Gamla Stan (Старият град), в семейство на бедни родители. Майка му работи като перачка, а баща му е обикновен работник, който обичал да пие и ставал жесток. Изкарвал гнева си върху своя син. Таланта на 13-годишния Карл е забелязан от неговия гимназиален учител, който му дава препоръки за Кралската художествена академия в Стокхолм. За да плати обучението си в академията, Ларсон работи като ретушор на фотографии, а след това започва да публикува във вестниците първите си творби – карикатури и графики.

Ларсон посещава Франция през 1877 г., но не проявява интерес към царуващия тогава в Париж импресионизъм. Заедно с други шведски художници се заселва на 70 km от Париж. През това време рисува множество акварели от натура. През 1879 г. се запознава с Карина Берг, която скоро става негова жена. ^[1] За сватбата се завръщат в Швеция. В началото на 1880-те години Ларсон работи много и непрекъснато пътува между Франция и Швеция. Става един от основателите на Асоциацията на шведските художници – „Опоненти“. Той е известен като илюстратор, а на парижкият Салон през 1883 г. даже негова работа получава награда. В творбите си той използва различни техники и материали.

През 1888 г. семейството получава подарък от родителите на двойката, малка къща в близост до Стокхолм. ^[2]

През 1901 година семейството се премества в нея и идиличният живот в собствено имение, заобиколен от жена и осем деца, става източник на вдъхновение за художника. В албумите си „Наш дом“ („Спадърфет, нашето крайградско имение“) Ларсон рисува живота на семейството си, в ежедневие и празници. Тези творби са израз на вътрешния свят на художника и негов творчески маниер. Ларсон се изразява с локални цветове и тънък черен контур, с много детайли на рисунъка. Албумите на Ларсон са израз на неговата концепция за живота. Акварелите му са събрани в серии, които се издават във вид на книги.

• „Моето семейство“, 1895;
• „Дом“, 1899;
• „Ларсонови“, 1902;
• „Моята малка ферма“, 1906;
• „Слънчев дом“, 1910, и др.

Лайфстайла избран от съпрузите се следи от всички – при избор на дрехи, храна, водене на домакинството и в оформлението на дома.

Ларсон умира на 22 януари 1919 г. в Сундборн, близо до Фалун. ^[2]

Галерия

• 
  Бриде
• 
  Малката Сузана
• 
  Криеница
• 
  Малка закуска
• 
  Неделна почивка
• 
  Преди игра
• 
  Модел пише пощенски картички
• 
  Коледно утро

Източници

1. Карл Ларссон и его скандинавский интерьер Архив на оригинала от 2010-11-08 в Wayback Machine., scandistyle.ru, посетен на 18 октомври 2016 г.
2. Ларсон Карл, knowledge.su, посетен на 18 октомври 2016 г.

Външни препратки

• Произведения на Карл Ларсон в проекта Гутенберг

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ларссон, Карл Улоф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​